Предлагам да се върнем към самата официална (защото има и неофициална, за което ще стане дума по-долу) основа, с книгата на Адолф Хитлер „Моята Борба“. Според мен, заблудите почват именно оттам. Четях тази дебела и скучна книга и си мислех. Дали целта на нейния автор (или по-скоро колектив от автори) не е била да ни внуши неправилна, превратна представа за евреите и по този начин да улесни ционистите в постигането на техните цели? Дали целта на книгата, а по-късно и на хитлеровата политика не е била да се обяви извън закона всяка форма на съпротива срещу геноцида над европейците, посредством представянето на тази съпротива за форма на нацизъм? Дали зад всичките високопарни приказки не се крие план за отслабване и разоряване на европейските държави, водещо до последващото им унищожение?
Та нека да хвърлим поглед върху теоретичното наследство на Фюрера. Следват откъси от най-заклеймяваното четиво в света с критични коментари към него.
„Колкото повече спорех с тях, толкова повече се запознавах с диалектиката им. Отначало те считат всеки от противниците си за глупак. Когато се убеждават, че това не е така, те самите започват да се правят на глупаци. Ако това не помага, те се правят, че не разбират за какво става дума или се прехвърлят в съвършено друга материя. Или пък страстно започват да отстояват нещо, което от самосебе си се разбира. И щом се съгласите с тях, те веднага го прилагат към предишния въпрос. Щом ги уловите в това, те пак се изплъзват от същността на спора и не искат дори да чуят за какво всъщност става дума. Колкото и да опитвате да хванете този апостол, ръката ви сякаш потъва в рядка кал. Калта се изплъзва от пръстите ви и веднага по някакъв начин ви полепва по ръцете. Но ето, че на вас, макар и с труд ви се отдава да победите така унищожително един от тези хора, че на него не му остава нищо друго, освен да се съгласи с вас. Мислите, че ви се е отдало да направите поне една крачка напред? Но какво е учудването ви на следващия ден! Утре този евреин е забравил напълно, че е бил победен.“
(Хитлер иска да ни внуши, че е безсмислено да се разговаря с евреите, че е невъзможно те да бъдат подтикнати към споразумение или взаимоизгодно поведение. Хитлер сякаш ни казва: „Те нямат слабо място!“, което съвсем не е така. Достатъчно е покажеш пред евреина, че ти играеш съвсем различна игра от неговата, че ти си нещо, което той не познава, че не си нито под, нито над, а встрани от него. Демонстрирай пред евреина невежество по всеизвестни въпроси и свръхпознание по теми, достъпни за малочислен елит, ако не и съвсем непознати. Но нека не говоря какъв ще е резултатът. Всеки сам може да провери. И още. Защо винаги говорим „евреите“. Сред всеки народ се срещат различни хора. Правилото още повече важи за евреите, които не само не принадлежат към един народ, към една нация, а понякога и към съвсем различни расови групи.)
„Научих се да разбирам иврит и именно това обстоятелство ми помогна да различа теоретичното дърдорене на апостолите на учението от реалната им практика. Евреинът говори, за да скрие мислите си или поне да ги завоалира.“
(Камъче по камъче, ние сглобяваме мозайката, показваща етническия произход на Фюрера. От кого, защо и как той е научил иврит, щом не е разговарял с евреи? Как е преодолял (уж) изпитваното огромно отвращение към всичко еврейско? Очаквам и други въпроси.)