Колкото по-голямо значение има за бъдещето работата на даден човек, толкова по-малко тя се разбира от съвременниците му, толкова е по-трудна борбата и толкова по-рядко е налице успех. В повечето случаи лавровите венци се поставят на главите на мъртви герои.
(Да, така е! Но защо Адолф Хитлер е държал непременно да бъде разбран сега, веднага, незабавно? А който не го е разбирал или е показвал, че не го е разбирал — той се озовавал в затвора или лагера. Според степента на неразбиране. Не само не съм сигурен, че горните думи принадлежат на Адолф Хитлер, но не съм сигурен, и че той ги е прочел.)
Ако евреите бяха сами на този свят, те неизбежно биха се задавили в своята собствена мърсотия и нечистотия. Целият им живот вероятно би се превърнал в изтребителна борба един срещу друг, само дето присъщата на всички тях страхливост, липсата на готовност за саможертва щяха да превърнат собствената им война в комедия.
(Ако това бе казано по адрес на циганите, донякъде щях да се съглася. Но далеч не всички евреи са нечистоплътни. Хазарите например имат хилядолетни традиции в поддържането на телесната хигиена. А колкото до еврейската жертвоготовност — тя не се различава особено от жертвоготовността на всеки друг народ. Има смели и страхливи евреи, има благородни и подли, има готови да се жертват заради своите единоплеменици, както има и невероятни егоисти… В този случай ние не можем да говорим за раса, нация или религия, а само и единствено за отделни индивиди. Всеки със своите качества и особености. Не приемам, че имаме право да говорим за отделни етнически групи, за привържениците на дадена идеология, а най-малко имаме право да говорим за раси. Според мен най-правилно е да говорим за поданиците на Злото. Едва тогава думите на Хитлер идват на мястото си. Както и други пъти съм забелязвал, той тръгва от една почти истина, от 99 процентова истина, придава й лека посока на изкривяване и така истината постепенно се отдалечава от действителност, престава да бъде истина.)
Отсега работникът трябва на практика да се бори само за бъдещето на еврейския народ. Без да го съзнава, работникът попада във властта на онази сила, против която той, както му се струва, води борба. На работника му внушават, че уж се бори против капитала, а в действителност го карат да се бори за капитала. Евреите крещят по-силно от всички за необходимостта от борба против интернационалния капитал, а на практика те организират борба против националното стопанство. Погубвайки националното стопанство, евреите разчитат върху трупа му да издигнат тържеството на интернационалната борса.
(Колкото и еретично да звучи на нашите съмишленици, главният враг, основният противник е именно интернационалният капитал. Вярно е, че злото тръгва от евреите, вярно е, че представителите на този капитал са преди всичко евреи. Но не са само евреи. И неевреите глобалисти са не по-малко зло от евреите такива. От друга страна все повече евреи осъзнават, че политиката на глобализъм и стремеж към световно господство на практика ще доведе до размиването и последващото унищожение на еврейската нация. Тези евреи се превръщат в наши съюзници. Но пак питам: кой позволи на евреите от всички етноси и раси да достигнат до такава власт? Пак поставям въпроса: на кого еднакво усърдно се кланят ционисти, масони, юдеи, комунисти, либерали, демократи, глобалисти и цялата противочовешка сган?)
Когато хората се прекършват и започват да се отчайват, именно тогава са им най-нужни великите гении. Именно тогава към бедните и нещастни хора гледат от миналото сенките на великите личности, съумели да станат борци против мизерията, позора, нещастията; съумели да покажат на народа път към щастлив живот.
Тежко на народ, който се срамува да обръща погледа си за помощ към великите личности.
(Мисълта може да бъде вярна само, ако заменим думата «гений» с «Водач». Стивън Хокинг безусловно е гений, но с какво този гений би помогнал на своя народ в тежък момент? И все пак, човечеството щеше да е твърде бедно без гении като Хокинг. Гениалността е многоизмерно понятие, тя далеч не се изчерпва с умението да водиш тълпите. Гениите и водачите на един народ са само част от неговите опори в трудни дни. Затова при изпитания ние трябва да търсим опори, а не непременно и само личности.)