— Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? — попитах аз. — Трябва да има някакво логично обяснение.
— Има обяснение — отговори дон Хуан, — което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези «кокошари», хищниците, ни развъждат в «човечарници». Така винаги имат храна на разположение.
— Магьосниците от древно Мексико — каза той — виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване — неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек…
— Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни…“
Кастанеда смесва няколко съвършено различни типове същества и техните цели, за да внуши, че те са всесилни. Че е безсмислено да се борим срещу тях. Следвайки такива като Карлос Кастанеда, човек почва да се чувства безпомощен. Което е напълно невярно. Човекът има могъщи врагове, но има и не по-малко могъщи съюзници. Човекът притежава скрита мощ, за която не подозира. И най-вече — човекът поне засега притежава правата над сушата от планетата Земя. Знайте, че съвременните лъжци, мошениците на нашето време заменят съдържанието с форма и като главно свое постижение смятат начините за нейното подаване на „тълпите“. Тоест на теб и на мен. Кастанеда обаче е прав поне в едно — състоянието на нашите мечти. Когато човекът съумее да си върне Мечтата, той ще се устреми към нейното постигане и накрая ще я постигне. Помощник ще му бъде самото Небе.
Земята е кръстопът на светове. Към планетата ни имат претенции асурите-инсектиди, напуснали я в много, много дълбока древност. След войната, при която пада първата ни Луна, първият и естествен земен спътник. Втората ни, сегашната Луна е с два милиарда години по-стара от Земята, което напълно изключва възможността да бъде наша. А следите от падането на първия ни спътник са твърде отчетливи, не можем нито да ги пренебрегнем, нито да ги скрием. Към планетата протягат ръце рептилидите, махнали се оттук след катастрофата на Таемат, при която климатът станал непригоден за тях. Към Земята проявяват аспирации и същества, нямащи нищо общо не само с нея, но и с цялата Слънчева система. Най-скромни са дълбинните жители, те си искат само Океана, сушата са готови да отстъпят на всеки, съгласен с техните условия. Темата за тях е дълга и изисква специално изследване. Само ще ви кажа, че аз не вярвам в тяхното съществуване. Аз знам, че те съществуват. Дори ми се случи да видя един от техните въздушни кораби. Нямах при себе си фотоапарат и не успях да го снимам. После дълго търсих из Интернет снимка на онова, което видях тогава, през юни 2006 година в Дубай. Съжалявам за качеството, но все пак дава някаква представа. Това само за илюстрация колко сложно е времето, в което ни се налага да живеем. Невидимият фронт е много по-невидим, отколкото сме свикнали да мислим.
И все пак, въпреки невероятно могъщите сили, които са изправени срещу нас, аз не вярвам в нашата безпомощност. Аз вярвам, че ние, човеците сме много по-силни, отколкото си мислим. А ни предстои да открием съюзници. Да вземем прословутите „кръгове в житата“. Навсякъде пишат, че това са извънземни послания, отправени към нас. Или че ако не са съвсем извънземни, то те са послания на чужд, нечовешки разум. С второто съм съгласен. Да, това са послания от чужд разум, но не са отправени към нас. Такива послания е имало преди стотици хиляди години, има ги и днес. Имало е каменни послания, следите на които все още можем да видим. Имало е временни послания, загубени отдавна. Ще ги има и в бъдеще. Средство за комуникация между различни, несъвместими във всяко едно отношение видове разум. Какво и на кого казват е отделен въпрос. За нас е важно да знаем, че посланията казват на нас, хората: не сте сами! Да, не сме сами. Затова комети и астероиди се отклоняват от своя път и не се разбиват около обитаемите планети в Слънчевата система. Не сме сами. Затова онези огромни кораби стоят и чакат. И ще чакат, докато ние не прибегнем към своето самоунищожение. Тогава ще се приземят. Или докато не тръгнем към спасението на своята планета и на самите нас. Тогава корабите ще напуснат околоземната орбита и ще се върнат, откъдето са дошли. Вярно, твърде е възможно да закръжат около някоя друга обречена планета някъде из галактиката, наречена Млечен път. Но това, поне засега не е наша работа. Наша работа е да съхраним нашето и знайте, че друг тази работа не може, не бива и няма да свърши. Друг може да помогне, но нашето никой чужд няма да свърши. Особено докато сред хората има такива, склонни да подкрепят убийците на човешкия род. Привеждам като доказателство думите на един от тях: