Девойката полуотваря очи, поглежда Ихтиандър и по лицето й се изписва ужас. После отново затваря очи. Ихтиандър е огорчен и радостен едновременно. Все пак той спаси девойката. Сега трябва да си отиде, за да не я плаши. Но може ли да я остави сама, такава безпомощна? Докато размишляваше, Ихтиандър долови нечии тежки бързи стъпки. Нямаше време за колебания. Младежът се хвърли във вълните, гмурна се, заплува под водата към каменната верига, изплува на повърхността и като се криеше между крайбрежните скали, почна да наблюдава брега.
Иззад една дюна се появи мургав човек с мустаци и къса, остра брадичка, с широкопола шапка на глава. Той тихо възкликна на испански:
— Ето я, слава богу! — почти дотича до нея, после неочаквано рязко зави към океана и се потопи в разбиващите се вълни. Цял измокрен, той се затича към девойката, почна да й прави изкуствено дишане (защо му е то сега?) и се наведе над лицето й… Целуна я. Почна да говори нещо бързо и развълнувано. Ихтиандър долавяше само отделни думи:
— Аз ви предупреждавах… Беше безумие… Добре, че се сетих да ви привържа за дъската…
Девойката отваря очи, повдига глава. На лицето й се появява израз на страх, който се сменя с изненада, гняв, недоволство. Човекът с брадичката продължава да говори нещо разпалено и помага на девойката да стане. Но тя е още слаба и той отново я слага на пясъка. Едва след половин час можаха да тръгнат. Минаха недалеч от камъните, зад които се криеше Ихтиандър.
Девойката се обърна към човека със сомбрерото и намръщено каза:
— Значи вие ми спасихте живота, така ли? Благодаря ви. Бог да ви възнагради!
— Не бог, а само вие можете да ме възнаградите — отговори мургавият.
Девойката сякаш не чу думите му. Тя помълча малко и рече:
— Странно. А ми се стори, че до мен стоеше някакво чудовище.
— Разбира се, че ви се е привидяло — отговори спътникът й. — А може би е бил дяволът, който ви е помислил за мъртва и е искал да завладее душата ви. Прочетете си една молитва и се облегнете на мен. Никакъв дявол няма да посмее да ви докосне, когато сте с мен.
И те отминаха — прекрасната девойка и този лош, мургав човек, който уверяваше девойката, че той я е спасил. Но Ихтиандър не можеше да го изобличи в лъжа. Нека постъпват, както си искат — той направи това, което бе по силите му.
Девойката и спътникът й се скриха зад дюните, а Ихтиандър все още гледаше след тях. После обърна глава към океана. Какъв огромен и пустинен е той!…
Крайбрежните вълни бяха изхвърлили на пясъка една синя риба със сребърно коремче. Ихтиандър се огледа — нямаше никого. Той изтича от своето скривалище, грабна рибата и я хвърли в морето. Рибата заплува, но Ихтиандър, кой знае защо, се натъжи. Той вървеше по пустия бряг, събираше риби и морски звезди и ги носеше във водата. Работата постепенно го увлече. Неговото постоянно добро настроение се възвърна. Така той се занимава чак до смрачаване, като се потапяше във водата само когато крайбрежният вятър обгаряше и изсушаваше хрилете му.
СЛУГАТА НА ИХТИАНДЪР
Салватор беше решил да отиде в планините без Кристо, който се грижеше добре за Ихтиандър. Това много зарадва индианеца: в отсъствие на Салватор той можеше да се среща по-лесно с Балтазар.
Кристо беше успял вече да му съобщи, че е открил „морския дявол“. Оставаше само да обмислят как да стане отвличането на Ихтиандър.
Кристо живееше сега в малката бяла къща, обвита в бръшлян и се виждаше често с Ихтиандър. Те се сприятелиха бързо. Лишен от обществото на хора, Ихтиандър се привърза към стария индианец, който му разказваше за живота на сушата. Ихтиандър знаеше за живота в морето много повече, отколкото най-известните учени, и посвещаваше Кристо в тайните на подводния свят.
Ихтиандър доста добре познаваше географията, известни му бяха океаните, моретата, най-важните реки; имаше отделни познания по астрономия, мореплаване, физика, ботаника и зоология. Но за хората знаеше малко. Нещо за расите, населяващи земята, за историята на народите имаше смътна представа, а за политическите и икономическите отношения между хората знаеше не повече от петгодишно дете.
През деня, когато настъпваше горещината, Ихтиандър се спускаше в подземната пещера и отплуваше нанякъде. В бялата къщичка се явяваше, когато горещината намаляваше, и оставаше там до сутринта. Но ако валеше дъжд или в морето имаше буря, той прекарваше целия ден в къщичката. Във влажно време той се чувствуваше добре на сушата.
Къщичката беше малка, само с четири стаи. Едната от стаите, близо до кухнята, обитаваше Кристо. До нея се намираше трапезарията, по-нататък — голяма библиотека. Ихтиандър знаеше испански и английски. И най-сетне, последната, най-голямата стая, беше спалнята на Ихтиандър. Всред стаята имаше басейн. До едната стена беше поставен креват. От време на време Ихтиандър спеше на кревата, но предпочиташе басейна. Но когато заминаваше, Салватор заповяда на Кристо да следи Ихтиандър да спи на обикновено легло поне три пъти в седмицата. Вечер Кристо отиваше при Ихтиандър и мърмореше като стара бавачка, ако младежът не се съгласяваше да си легне в кревата.