— Но на мене ми е много по-приятно и по-удобно да спя във водата — протестираше Ихтиандър.
— Докторът заръча да спиш на кревата — трябва да слушаш баща си.
Ихтиандър наричаше Салватор свой баща, но Кристо се съмняваше в тяхното родство. Кожата на лицето и ръцете на Ихтиандър беше доста светла, но тя беше може би избледняла от продължителното му престояване под водата. Правилният овал на лицето на Ихтиандър, правият нос, тънките устни и големите му светли очи напомняха лицето на индианец от племето араукана, към което принадлежеше и самият Кристо.
Кристо изпитваше голямо желание да види какъв цвят има кожата на тялото на Ихтиандър, покрито плътно от люспестия му костюм, направен от някаква неизвестна материя.
— Няма ли да си съблечеш дрехата за през нощта? — обърна се той веднъж към младежа.
— Че защо? Люспестата ми дреха не ми пречи, тя е много удобна. Не задържа дишането на хрилете и кожата, а същевременно ми е сигурна защита: нито зъбите на акула, нито остър нож могат да пробият тази броня — отговори Ихтиандър, като си лягаше в кревата.
— А защо си слагаш очила и плавници? — попита Кристо, разглеждайки странните ръкавици, сложени до леглото.
Те бяха направени от зеленикава гума, пръстите — удължени чрез тънки, коленчати тръстикови стебла, пъхнати в каучука и снабдени с плавателни ципи. Пръстите на плавниците за краката бяха удължени още повече.
— Плавниците ми помагат да плувам бързо. А очилата предпазват очите ми, когато бурята повдига пясък от дъното. Аз не ги слагам винаги. Но с очилата виждам по-добре под водата. Без очила там всичко ми е като в мъгла. — И като се усмихна, Ихтиандър продължи: — Когато бях малък, баща ми разрешаваше да поиграя понякога с децата, които живееха в съседната градина. Много се зачудих, когато видях веднъж, че те плуват в басейна без плавници. „Нима може да се плува без плавници?“ попитах ги аз. А те не разбраха за какво говоря, понеже не бях плувал пред тях.
— Ти и сега ли излизаш в залива? — заинтересува се Кристо.
— Разбира се. Само че минавам през страничния подводен тунел. Някакви лоши хора за малко не ме уловиха с мрежа и сега съм много внимателен.
— Хм… Значи има и друг подводен тунел, който води към залива?
— Дори няколко. Колко е жалко, че не можеш да плуваш с мене под водата! Щях да ти покажа чудни неща. Защо хората не могат да живеят под водата? Щяхме да се повозим с тебе на моя морски кон.
— На морския ти кон ли? Това пък какво е?
— Един делфин. Аз съм го опитомил. Горкият! Веднъж бурята го беше изхвърлила на брега и той си бе наранил силно плавника. Аз го замъкнах до водата. Това беше трудна работа: на суша делфините са много по-тежки, отколкото във водата. Изобщо при вас тук всичко е по-тежко. Дори собственото ти тяло. Във водата се живее по-леко. И така, замъкнах аз делфина, но той не можеше да плува — значи не можеше и да се храни. Почнах да му давам риба — дълго, цял месец. През това време той не само свикна, но се и привърза към мен. Станахме приятели. Другите делфини също ме познават. Колко весело е да играеш в морето с делфините! Вълни, водни капки, слънце, вятър, шум! На дъното е също хубаво. Сякаш плуваш в гъст син въздух. Тишина. Не усещаш тялото си. То става свободно, леко, покорно, на всяко твое движение… Аз имам много приятели в морето. Храня малките рибки, както вие — птиците, и те навсякъде ме следват на цели ята.
— А врагове нямаш ли?
— Имам и врагове: акулите, октоподите. Но не се страхувам от тях. Имам нож.
— Ами ако те издебнат незабелязано?
Ихтиандър се учуди на този въпрос.
— Та нали аз ги чувам още отдалеч?
— Чуваш ги под водата ли? — учуди се на свой ред Кристо. — Дори и тогава, когато се приближават към тебе тихо?
— Ами да. Какво чудно има тук? Чувам ги и с ушите си, и с цялото си тяло. Че те раздвижват водата — и трептенията вървят преди тях. Щом почувствувам тези трептения, аз се оглеждам.
— Дори и когато спиш ли?
— Разбира се.
— Но рибите…
— Рибите загиват не от внезапното нападение, а защото не могат да се защищават от по-силния си неприятел. А аз — аз съм по-силен от всички тях. И морските хищници знаят това. Те не се осмеляват да се приближават до мене.