Балтазар беше в отчаяние. Кристо с неодобрение гледаше брат си. Сега трябваше да се действува решително. Балтазар обаче можеше по-скоро да навреди, отколкото да помогне. Самият Кристо не вярваше чак толкова много в родството на Ихтиандър с Балтазар. Наистина Кристо беше видял у новороденото червеникавия белег. Но нима това е неопровержимо доказателство? Когато видя белега на врата на Ихтиандър, Кристо реши да се възползува от тази прилика, за да спечели нещо. Но можеше ли да предполага, че Балтазар ще се отнесе така към неговия разказ? Затова пък чутите от Балтазар новини изплашиха Кристо.
— Сега не е време за сълзи. Трябва да се действува. Салватор пристига утре сутринта. Бъди мъж! Чакай ме при изгрев слънце на вълнолома. Трябва да спасим Ихтиандър. Но внимавай, не казвай на Салватор, че ти си баща на Ихтиандър. Накъде се отправи Зурита?
— Не ми каза, но мисля, че на север. Зурита отдавна се готвеше да иде към бреговете на Панама.
Кристо кимна.
— Запомни добре: утре сутринта, преди изгрев слънце, ти трябва да бъдеш на брега. Стой там и не си отивай дори ако трябва да чакаш до вечерта.
Кристо бързо си тръгна. През цялата нощ той мисли за предстоящата си среща със Салватор. Трябваше да се оправдае пред доктора.
Салватор пристигна на разсъмване. Кристо поздрави доктора и като си придаде израз на отчаяние и преданост, каза:
— Случи се нещастие… Аз много пъти предупреждавах Ихтиандър да не плува в залива…
— Какво е станало с него? — нетърпеливо попита Салватор.
— Похитиха го и го отвлякоха с една шхуна… Аз…
Салватор стисна силно рамото на Кристо и втренчено го погледна в очите. Това трая само един миг, но Кристо неволно промени лице под изпитателния му поглед. Салватор се намръщи, измърмори нещо и като отпусна рамото на Кристо, бързо каза:
— После ще ми разкажеш всичко подробно.
Салватор извика негъра, каза му няколко думи на непонятен за Кристо език и като се обърна към индианеца, му заповяда:
— Тръгвай след мене!
Без да си почине, без да се преоблече след пътуването, Салватор излезе от къщи и бързо закрачи към градината. Кристо едва успяваше да върви след него. До третата стена ги настигнаха двамата негри.
— Аз пазих Ихтиандър като вярно куче — каза Кристо, задъхан от бързия ход. — Не се отделях от него…
Но Салватор не го слушаше. Докторът стоеше вече край басейна и нетърпеливо тупаше с крак, докато водата се източваше в отворите.
— След мене! — заповяда отново Салватор и почна да се спуска по подземната стълба.
Кристо и двамата негри вървяха след него в пълен мрак. Салватор прескачаше по няколко стъпала изведнъж, като човек, който познава добре подземния лабиринт.
Когато слязоха на долната площадка, Салватор не щракна ключа както първия път, а затърси с ръка в мрака, отвори една врата в дясната стена и тръгна по тъмния коридор. Тук нямаше стъпала и Салватор вървеше още по-бързо. „Ами ако хлътна изведнъж в някой капан или потъна в кладенец?“ — мярна се в главата на Кристо, докато се мъчеше да не изостава от Салватор. Те вървяха дълго и най-после Кристо почувствува, че подът стръмно се спуска надолу. От време на време му се струваше, че чува слаб плясък на вода. Най-после пътешествието им завърши. Салватор, който беше избързал напред, се спря и щракна ключа. Кристо видя, че се намира в голяма и дълга, заляна от вода пещера с овален свод. В далечината този свод постепенно се снижаваше към водата. На повърхността й, до самия край на каменния под, на който те бяха застанали, Кристо видя една малка подводница. Салватор, Кристо и двамата негри влязоха вътре. Салватор запали лампата в каютата, един от негрите затръшна горния люк, а другият вече работеше край мотора. Кристо усети, че подводницата трепна, обърна се бавно, потопи се във водата и също така бавно тръгна напред. Изминаха не повече от две минути и тя изплува на повърхността. Салватор и Кристо излязоха на мостика. Кристо никога не бе се качвал на подводница. Но подводницата, която се плъзгаше сега по повърхността на океана, можеше да смае дори и един корабостроител. Тя имаше необичайна конструкция и моторът й безспорно притежаваше огромна мощност. Още преди да бъде пусната в пълен ход, тя вече се носеше бързо напред.
— В каква посока тръгнаха похитителите на Ихтиандър?
— Покрай брега, на север — отговори Кристо. — Бих се осмелил да ви предложа да вземем с нас и моя брат. Аз го предупредих и той ни чака на брега.
— Защо?
— Ихтиандър е отвлечен от ловеца на бисери Зурита.
— Ти откъде знаеш това? — подозрително попита Салватор.
— Аз описах на брат си шхуната, която отвлече Ихтиандър в залива, и брат ми позна в нея „Медуза“ на Педро Зурита. Зурита навярно е откраднал Ихтиандър, за да му лови бисери. А моят брат Балтазар познава добре местата за тоя лов. Той ще ни бъде полезен.