— Уверявам ви, че не зная.
— Нима! — с усмивка запита мисис Ирвин. — Само вие не знаете това, за което всички вестници пишат, за което крещят и приказват по всички пътища и кръстопътища във всички щати на Северна и Южна Америка?
— Нима вярвате на тази клевета? — с негодувание възкликна Елен.
Мисис Ирвин сви рамене.
— А защо за мен нищо такова не пишат? Няма дим без огън. Но работата се отнася сега не за вас, а за мене. Мистър Престо ме измами, въведе ме в крайно неизгодна за мене сделка, като ме извика за ваша компаньонка, а всъщност — за да прикрива с моето присъствие разврата си…
— Вие се забравяте, мисис Ирвин! В такъв тон разговорът ни не може да продължи!
— Успокойте се. Той скоро ще свърши — строго каза мисис Ирвин. — Повярвайте ми, и на мен самата не ми доставя и най-малко удоволствие да говоря с такава особа като вас. Аз не съм сводница. Аз съм бедна, но честна жена. Честта, доброто име — това е целият мой капитал, цялото ми състояние. А ако остана в този дом, мога да го изгубя… аз съм принудена да ви напусна.
— И колкото по-скоро направите това, толкова по-добре — каза Елен, чувствувайки, че още минутка и няма да може да се сдържи.
— За това не се безпокойте. Аз вече наредих да ми се съберат нещата и да дойде кола.
Като се изправи гордо, без да подаде ръка, даже без да погледне Елен, мисис Ирвин величествено изплува от стаята. Елен падна на кушетката почти в безсъзнание.
ПОСЛЕДНИЯТ УДАР
Всичко е наред. Филмът има успех. Предприятието е спасено. Сега остана едно: да се свърши със самотността на ергенина.
Престо в приповдигнато настроение ходеше из кабинета си. Чакаше Елен, която трябваше да му отговори ще стане ли негова жена.
Елен закъсняваше и в нетърпението си той все повече ускоряваше стъпките си.
Но ето че най-после на вратата се почука. Престо се спусна да отвори с намерение без думи да грабне в обиятията си своята годеница. Широко разтвори вратата и видя пред себе си мистър Бари — вуйчото на Елен.
Старецът бе зле закопчан отгоре додолу и имаше угрижен и дори опечален вид.
— Мистър Бари! — възкликна Престо, който не можеше да скрие разочарованието си. — Радвам се, че ви виждам.
Здравейте. Но, да си призная, аз очаквах да срещна мис Кей. Надявам се, че с нея всичко е благополучно?
— Тя е здрава — отговори Бари. — Но… Елен ме помоли да поговоря с вас.
Настроението на Престо изведнаж падна.
— Моля, седнете — каза той със задавен глас. — А защо тя не може сама да разговаря с мен?
Те седнаха.
— Това би било трудно за нея… Тежко… та тя ви обича, мистър.
— Тя отказва да стане моя жена? — бързо попита Престо.
— За голямо съжаление, да.
— Но, боже мой! Защо? По каква причина?
— Предполагам, че вие я знаете не по-зле от мен.
— Мерзката клевета във вестника. Но нали това е свършена работа — горещеше се Престо.
— Тази работа не може да бъде свършена, мистър Престо. Вие знаете пословицата: хвърляй кал, все нещо ще остане.
— Нищо няма да остане. Бракът е най-добрият начин да се измие тази кал. И струва ли си да се обръща внимание?
— Изслушайте ме, мистър Престо. Вярвайте ми, сам аз съм дълбоко опечален от това, че вашият брак се разваля. Но аз съм напълно съгласен с Елен. Това не бива да става.
— Но защо тогава… досега тя с нищо не даде да се разбере, че отговорът й ще бъде отрицателен.
— Тя щадеше вас и се грижеше за съдбата на филма, не искаше да ви разстройва, докато не бъде снет и последният кадър. Нали и вие искахте да скриете от нея клеветата във вестниците…
— Може би у нея отново са възникнали съмненията, дали по любов се женя за нея или само от благородни подбуди…
— Тя вярва във вашата любов така, както и аз и не се съмнявам, че искрено я обичате. Но чуйте какво казва тя: „За клеветата знае цялата страна. И мен сега ме познава цялата страна като новопоявила се кинозвезда. И колкото по-голяма ще бъде моята известност, колкото по-висок е пиедесталът, толкова по-голям брой хора ще ме посочват с пръст, двусмислено ще подмигват и ще казват: това е, знаете ли, оная същата…“ Нима малко хора са прикривали незаконната си връзка с брак, но петното все пак си е оставало?
— Но нашите отношения бяха съвършено чисти!
— Не се съмнявам в това нито за минутка — възрази Бари. — Но в това именно се и заключава целият ужас на клеветата: всеки е свободен да й вярва или да не вярва. Престо се хвана за главата и възкликна:
— От това човек може да полудее! Нима е решила да се откаже и от артистичната си кариера? Та тя получи изведнаж това, за което напразно мечтаят милиони хора…