Мършавият го огледа.
— Харесва ли ти това? — попита той.
Гаг вдигна рамо.
— Разбира се, бих предпочел униформата…
— Ще минеш и без униформа — промърмори мършавият, като се изправи.
— Слушам — каза Гаг.
— Благодари на лекаря — каза мършавият.
Гаг с отривисто движение се обърна към румения с лице на светец, отново удари пети и пак наклони глава.
— Разрешете да ви благодаря, господин лекар — каза той.
Другият само вяло махна с ръка.
— Хайде върви… Котарако…
Мършавият вече излизаше, направо през глухата стена.
— Довиждане, господин лекар — каза Гаг весело. — Надявам се, че повече няма да се видим тук, но за мен ще чуете само добри неща.
— Ох, надявам се… — отвърна руменият с явно съмнение.
Но Гаг не се спря да говори с него. Той догони мършавия точно в мига, когато в стената не се отвори, а просто изведнъж се появи правоъгълна врата и те се озоваха в коридор, също кремав, също празен, също без врати и прозорци и също така непонятно как осветен.
— Сега какво очакваш да видиш? — попита мършавият.
Той крачеше широко, махайки с длъгнестите си крака, но стъпваше с някаква особена мекота, напомняйки на Гаг неподражаемата походка на Гепарда.
— Не мога да знам, господин офицер — отвърна Гаг.
— Наричай ме Корней — каза мършавият.
— Разбрано, господин Корней.
— Просто — Корней…
— Тъй вярно… Корней.
Коридорът незабелязано се превърна в стълбище, което водеше надолу по плавна широка спирала.
— Значи ти нямаш нищо против да си попаднал на друга планета?
— Ще се постарая да се справя, Корней.
Те почти тичаха надолу по стъпалата.
— Сега се намираме в болницата — говореше Корней. — Зад стените й ще видиш много неочаквани неща, дори плашещи. Но имай предвид, че тук си в пълна безопасност. Каквито и странни неща да видиш, те не могат да те застрашават, нито да ти навредят. Разбираш ли ме?
— Да, Корней — каза Гаг и отново си позволи да се усмихне.
— Постарай се сам да се ориентираш кое как е — продължи Корней. — И ако нещо не разбираш — непременно питай. Можеш да вярваш на отговорите. Тук не лъжат.
— Слушам… — отвърна Гаг с най-сериозно изражение.
Безкрайното стълбище най-сетне свърши и те нахлуха в обширна светла зала с прозрачна стена отпред, зад която беше пълно със зеленина, жълтееше пясъкът на пътечките, проблясваха на слънцето непонятни метални конструкции. Няколко души в ярко и направо казано лекомислено облекло си говореха нещо насред залата. И гласовете им прилягаха на дрехите — нахални, високи до неприличие. И изведнъж в миг замълчаха, сякаш някой ги изключи. Гаг откри, че всички го гледат… Не, не него. Корней. Усмивките се смъкнаха от лицата им, лицата замръзнаха, погледите се сведоха — и ето че вече никой не гледаше Корней, изобщо никой вече не гледаше към тях, а Корней, сякаш нищо не е станало, мина с отмерена крачка покрай тях в пълна тишина, сякаш нищо не е забелязал.
Той спря пред прозрачната стена и сложи ръка на рамото на Гаг.
— Харесва ли ти всичко това? — попита той.
Огромни, многообхватни, набръчкани стволове, кълбета облачета, цели облаци от ослепителна и пронизителна зеленина над тях, жълти равни пътечки, а в далечината им — тъмнозелен храсталак, непроницаемо гъст, пъстреещ с ярки, неправдоподобно лилави цветя, и изведнъж от пъстрата сянка на пясъчната площадка излезе поразителен, абсолютно невъзможен звяр, който се състоеше сякаш само от крака и шия. Той се спря, обърна малката си глава и погледна Гаг с огромните си кадифени очи.
— Колосално… — прошепна Гаг. Гласът му секна. — Великолепно направено!
— Зеброжираф — неразбрано, но в същото време сякаш напълно разбираемо поясни Корней.
— Опасен ли е за човека? — делово се осведоми Гаг.
— Нали ти казах: тук няма нищо опасно, нито пък страшно…
— Разбирам: тук — няма. А там?
Корней захапа устната си.
— Там е също като тук — каза той.
Но Гаг вече не го слушаше. Той потресен гледаше, как по пясъчната пътечка край зеброжирафа, съвсем близо до него, върви човек. Видя как зеброжирафът наведе безкрайната си шия, сякаш се спусна пъстра бариера, а човекът, без да се спира, потупа животното по врата и продължи да си върви покрай съоръженията от усукан бодлив метал, покрай пъстрите като дъга пера, увиснали просто така във въздуха, изкачи няколко плоски стъпала и през прозрачната стена влезе в залата.
— Впрочем този също е от друга планета — каза Корней тихичко. — Тук го излекуваха и скоро той ще се върне на своята планета.
Гаг преглътна на сухо, изпращайки с очи оздравелия чуждоземец. Той имаше странни уши. Всъщност почти нямаше уши, а голият му череп неприятно поразяваше с изобилието от някакви възвишения и възлести гребеновидни изпъкналости. Гаг отново преглътна и погледна зеброжирафа.