Не беше негова вината, че трите години бяха станали повече от пет. Закъсненията не бяха причинени от неговия сектор на програмата. Във всеки случай, поне повечето от тях. Все пак беше все още млад. След като приключеше проектът, му предстояха още тридесет години работа, освен ако не решеше да се пенсионира по-рано, запазвайки си правата на консултант и вложенията в клиниката „Брадли“. А работата по космическата програма имаше и други предимства, като това, че повечето от неговите млади асистенти бяха женени за толкова привлекателни жени. Брадли не си падаше по женитбата, но много харесваше чуждите жени.
Когато се върна в помещенията на лабораторията, където се разпореждаше, Брад подгони подчинените си, заявявайки, че новата система за връзка на ретината трябва да бъде готова за имплантиране до седмица, и погледна часовника си. Нямаше единадесет. Набра номера на Роджър Торауей по вътрешната система за връзка. След няколко секунди той се обади.
— Какво ще кажеш за един обяд, Родж? Ще ми се заедно да обсъдим новия имплантант.
— О, Брад, съжалявам. Щеше ми се да можех, но трябва да бъда в камерата с Уил Хартнет поне още три часа. Да го отложим за утре.
— Ще се договорим тогава — отвърна Брад весело и прекъсна връзката. Не беше учуден; вече беше прегледал дневната програма на Торауей. Но беше доволен. Каза на секретарката си, че отива на конференция с обяд и ще се върне след два, после извика колата си. Набра кода на блока, където живееше Роджър Торауей. Където живееше Дороти Торауей.
5. Чудовището отново става смъртно
Когато Брад потегли, подсвирквайки си, радиото в колата му бълваше световните новини. Десета планинска дивизия отстъпила в укрепената зона в Ривърдейл. Тайфун унищожил оризовата реколта в югоизточна Азия. Президентът Дашътайн наредил делегацията на САЩ да напусне разискванията в Обединените нации по разпределянето на оскъдните природни запаси.
Имаше и много новини, които не намираха място в радиопредаването, защото новинарите или не знаеха за тях или не ги смятаха за важни. Например, не беше казана нито дума по повод посещението на двама китайски джентълмени в Австралия, или за резултатите от тайното допитване до общественото мнение относно популярността на президента, които той пазеше дълбоко в своя сейф, или пък за тестовете, провеждани върху Уили Хартнет. И така, Брад не чу нищо за тези неща. Ако беше ги чул, може би щеше да разбере важността им и да се обезпокои. Той не беше нито безотговорен, нито злобен, а просто един не особено добър човек.
Този проблем изникваше от време на време — например, когато трябваше да зареже някое момиче или да захвърли приятел, който му бе помогнал да напредне. Понякога имаше и обвинения. Тогава Брад се усмихваше, свиваше рамене и подхвърляше, че светът съвсем не е честен и добър. Не всички турнири са спечелени от Ланселот. Понякога и черният зъл рицар го е повалял на земята. Боби Фишер не е най-обичаният шахматист на света, а просто най-добрият. И тъй нататък.
Брад признаваше, че съвсем не е образец за подражание според стандартите на обществото. И наистина не беше. Нещо се беше объркало още в детството му. Собственото „аз“ в главата му беше нараснало неимоверно и той виждаше целия свят само от гледна точка на това какво би могъл да получи от него. Война с Китай? Е добре, да видим тогава, кроеше планове Брад, със сигурност ще има много работа за хирурзи; може би ще мога да оглавя своя собствена болница. Световна депресия? Беше вложил пари в селскостопанска земя — хората винаги щяха да имат нужда от храна.
Не беше човек, достоен за уважение. Но все пак беше човекът, който най-добре можеше да свърши това, от което се нуждаеше киборгът, а именно да осигури на Уили Хартнет посредник между дразнителя и неговата интерпретация. Това означаваше, че някъде между външния обект, който киборгът вижда, и извода, който неговият мозък си прави за него, трябваше да има етап, където ненужната информация да бъде филтрирана и отстранена. В противен случай киборгът просто би полудял.
За да разберем защо е така, ще разгледаме жабата.