За нещастие Дороти не беше там.
Повика я от коридора, надникна в дневната, погледна към басейна зад къщата, провери и в двете бани. Дороти я нямаше. Без съмнение е на пазар. Беше неприятно, но нямаше какво да се прави. Тъкмо се канеше да й остави бележка, втренчен в прозореца, обмисляйки как да формулира една фраза, когато я видя да вкарва в двора двуместния си автомобил.
Отвори вратата, преди да е влязла.
Очакваше, че ще я изненада. Но не предполагаше, че ще замръзне на място, с вдигнати красиви вежди, неподвижна, без да трепне нито един мускул на лицето й. Приличаше на моментална снимка, направена в движение.
— Исках да поговоря с теб за нещо — започна Роджър. — Току-що идвам от „Черо-Стрип“, защото Брад…
Тя се съживи и каза мило:
— Нека вляза и седна.
Лицето й все още не изразяваше нищо, когато поспря в коридора, за да се погледне в огледалото. Избърса нещо от бузата си, оправи косата си и влезе в дневната. Седна без да си сваля шапката.
— Навън е дяволски горещо днес — отбеляза разсеяно.
Роджър също седна, опитвайки се да събере мислите си. Беше важно да не я изплаши. Веднъж беше гледал телевизионно предаване как да съобщаваме лошите новини: някакъв психиатър, нуждаещ се от повече пациенти, възлагаше на участието си в подобни програми надежди да привлече още някой и друг пациент в чакалнята си. Трябва да се подхожда внимателно, съветваше той. Дай на човека възможност да се подготви. Казвай му на час по лъжичка. Тогава Роджър намираше това за комично; спомни си за начина, по който го разказа на Дороти: „Сладурче, носиш ли си кредитната карта?… Е, ще ти трябва, за да си купиш черна рокля… Черна рокля за погребението… Погребението, на което трябва да отидем, а ти трябва да изглеждаш добре, защото е на… Е, в края на краищата тя беше доста възрастна. И знаеш, че не караше добре кола. Полицаят каза, че не е страдала, след като се е врязала в камиона. Баща ти го понася много добре.“ И двамата много се смяха.
— Моля те, продължавай — подкани го Дороти и извади цигара от кутията на масичката. Докато я палеше, Роджър видя пламъчето да потрепва и се изненада, че ръката й трепери. Остана учуден, но и някак доволен; очевидно тя се подготвяше за лоша новина. Винаги е била много проницателна, помисли си той с уважение, и изтърси:
— Става въпрос за Уили Хартнет, скъпа — започна. — Нещо в него се повреди тази сутрин и…
Замълча, очаквайки да бъде прекъснат. Тя изглеждаше по-скоро объркана, отколкото заинтересована.
— Той е мъртъв — каза Торауей кратко и я остави да осъзнае новината.
Тя поклати замислено глава. Не се досеща, със съжаление си помисли Роджър. Просто не може да разбере. Тя харесваше Уили, но не плачеше и не пищеше, не демонстрираше никакво вълнение.
Той завърши мисълта си, отказвайки се от всякаква тактичност:
— И, разбира се, това означава, че аз съм следващият в списъка. — Опитваше се да говори бавно. — Другите отпаднаха, нали помниш, че съм ти казвал. И така, сега аз съм този, когото искат, хм, да подготвят за мисията на Марс.
Изражението на лицето й го смути. Беше крехко, несигурно и изпълнено с предчувствие, като че беше очаквала нещо по-лошо и все още не беше сигурна, че то няма да се случи. Той промълви нетърпеливо:
— Не разбираш ли какво ти казвам, скъпа?
— Защо? Да. Това е — е, малко е тежко да се приеме. — Той кимна доволно и тя продължи: — Но аз се обърках. Не започна ли с нещо за Брад и „Черо-стрип“?
— О, съжалявам, зная, че ти дойде малко множко наведнъж. Да. Казах, че току-що бях в мотела да търся Брад. Виждаш ли, изглежда причината за смъртта на Уили е следствие от повреда във визуалната система. А тя е творение на Брад. Днес, за нещастие, той дълго отсъства на обяд — е, не е необходимо да ти казвам всичко за Брад. Сигурно се чука някъде с някоя от сестрите. Но няма да прозвучи добре, ако отсъства от срещата… — спря и погледна часовника си. — О-о, и аз трябва да се връщам. Исках просто да ти разкажа всичко това.
— Благодаря ти, скъпи — отвърна тя разсеяно, замислена за нещо друго. — Няма ли да е по-добре да му телефонираш?
— На кого?
— На Брад, разбира се.
— О. сигурно. Но това е доста лично и не исках някой друг да чуе. Между впрочем, не мисля че щеше да отговори на повикването. Всъщност, администраторът на рецепцията въобще не призна, че е там. И аз трябваше да отида до службата за сигурност да потърся къде би могъл да бъде. — Внезапно през ума му мина мисълта, че Дороти харесва Брад, и за секунда се зачуди дали тя не е шокирана от неморалността му. Той продължи с уважение: — Скъпа, трябва да ти кажа, че приемаш чудесно новината. Повечето жени щяха вече да са изпаднали в истерия.