Свари я да гледа късния сериал по телевизията. Косата й беше намазана с боя, беше се изтегнала в леглото и ядеше сладолед.
Когато бутна незаключения прозорец и скочи вътре, тя се обърна към него.
И запищя.
Това не беше просто вик, а внезапна истерия. Дороти ипусна сладоледа и скочи от леглото. Телевизорът политна и се разби на пода. Тя се сви в ъгъла хълцаща и с притиснати към очите юмруци.
— Съжалявам — изтърси Роджър неловко. Искаше да се приближи до нея, но разумът го възспря. Изглеждаше много безпомощна и предизвикателна в прозрачната риза и малките като панделка бикини.
— Съжалявам — пое въздух тя и го погледна; извърна очи и избяга в банята, затръшвайки вратата зад себе си.
Добре, помисли си Роджър, Дороти не беше виновна; той осъзна каква картина е представлявал, връхлитайки през прозореца без предупреждение.
— Ти каза, че знаеш как изглеждам — извика.
От банята не последва отговор; само секунда по-късно потече вода. Огледа стаята. Изглеждаше непроменена. Гардеробите бяха пълни с нейни и негови дрехи. Мястото зад леглата, както винаги, беше празно, там нямаше скрити любовници. Не се гордееше, че оглежда апартамента като средновековен върколак, ала не спря преди да се убеди, че е сама.
Видеофонът иззвъня.
Бързите рефлекси на Роджър му помогнаха да хване слушалката още при първия звук, сграбчи я толкова бързо и брутално, че тя се смачка в ръката му. Екранът примигна и отново потъмня, нещо изпука
— Ало? — извика Роджър, но отговор не последва; явно вече никой нямаше даможе да говори по този видеофон. — Господи — той нямаше ясна представа как щеше да протече срещата, но очевидно не започваше добре.
Когато Дороти излезе от банята, вече не плачеше, но и не говореше. Отиде в кухнята, без да го погледне.
— Искам чаша кафе — подхвърли тя през рамо.
— Не е ли по-добре да ти направя нещо за пиене? — предложи Роджър с надежда.
— Не.
Роджър можа да чуе звуците от пълненето на кафеварката, слабото съскане, когато завря, и гъргоренето на изтичащото кафе. Вслуша се по-внимателно и долови дишането на съпругата си, което ставаше по-бавно и равномерно.
Седна на любимия си стол и зачака. Крилата му потрепваха. Въпреки че се вдигаха автоматично над главата му, не можеше да се облегне. Стана и се заразхожда из дневната. Гласът на жена му прозвуча през летящата врата:
— Искаш ли малко чай?
— Не. — След това добави: — Не, благодаря.
Всъщност много би му харесало, не поради някаква нужда от течности или храна, а заради усещането, че участва в някакъв нормален, делничен ритуал заедно с Дороти. Но не искаше да разсипва чая и да се лигави пред нея, а не беше се упражнявал много с чинийки и чаши, пълни с течности.
— Къде си? — тя се бавеше на вратата с чаша в ръка, след това го видя. — О, защо не запалиш лампите?
— Не искам. Скъпа, седни и затвори за момент очите си. — Имаше нещо на ум.
— Защо? — Но направи каквото я беше помолил и седна в люлеещия се стол от едната страна на камината. Той я вдигна със стола и го обърна настрана, така че тя да гледа към стената. Огледа се, търсейки къде да седне — не откри нищо, или поне нищо, което да бъде удобно за новата му форма: възглавниците по земята не бяха подходящи за тялото или крилата му, но от друга страна знаеше, че няма някаква необходимост да седне. Изкуствената мускулатура не се нуждаеше от отмора.
И така, застана зад нея и каза:
— Бих се чувствал по-добре, ако не ме гледаш.
— Разбирам, Роджър. Ти ме изплаши, това е всичко. По-добре щеше да бъде да не се беше втурвал през прозореца по този начин! От друга страна, не съм съвсем сигурна, че бих могла да издържа срещата с теб, искам да кажа, по този начин, без… без да изпадна в истерия.
— Зная как изглеждам — отвърна той.
— Все още си ти, въпреки всичко, нали? — каза Дороти към стената. — Въпреки че не си спомням някога да си се катерил по стената,за да влезеш в леглото ми.
— Не е трудно — отвърна той, като се опитвашеда разведри атмосферата.
— Е — тя поспря, колкото да сръбне кафе, — я ми кажи, за какво е всичко това?
— Исках да те видя, Дороти.
— Видя ме. По видеофона.
— Не исках по видеофона, исках да бъда в една и съща стая с теб. — Той жадуваше дори за повече — да я докосва, да се протегне към тила й, да масажира и да гали мускулите й, докато се отпуснат, но нямаше достатъчно смелост. Вместо това се протегна и запали газовия пламък в камината, не толкова заради топлината, колкото да има малко светлина в помощ на Дороти.