А и за малко настроение.
— Не трябва да правим това, Роджър. Има глоба от хиляда долара…
Той се изсмя.
— Не за теб и мен, Дороти. Ако някой ти създава неприятности, обади се на Даш и му кажи, че съм казал да постъпиш така.
Съпругата му извади цигара от кутията на масата и я запали.
— Роджър, скъпи — бавно започна тя. — Не съм свикнала с всичко това. Нямам предвид само вида ти. Това мога да го разбера. Трудно е, но поне знаех какво ще бъде, още преди да се случи. Дори да не бях мислила, че може да стане точно с теб. Но не съм свикнала… че си толкова, как да кажа, толкова важен.
— Аз също не съм свикнал, Дороти. — Спомни си телевизионните репортери и ревящата тълпа, когато се върна на Земята след спасяването на руснаците. — Сега е различно. Чувствам се сякаш на гърба ми има огромен товар — може би целият свят е там.
— Даш каза точно това. Половината от приказките му са глупости, но мисля, че точно тази не е. Ти си много важна личност, Роджър. Винаги си бил известен. Може би затова се омъжих за теб. Все едно че беше рокзвезда, разбираш ли? Беше вълнуващо, но винаги можеше да се откажеш, ако ти писне. А от това, мисля, че не можеш да избягаш. — Тя смачка цигарата си и продължи: — Няма значение, ти си тук, сигурно влуден от този проект.
— Мога да го понеса.
— Да — каза Дороти замислено. — Смятам, че можеш. За какво да си говорим?
— Брад — отвърна той. Нямаше намерение да го казва. Думата излезе от изкуствения му ларинкс, оформена от реструктурираните устни, без намеса на съзнанието му.
Усети, че тя замръзна.
— Какво за Брад? — запита.
— Спането ти с него, ето какво за Брад — отвърна й. Тилът й сега светеше мътно, знаеше, че ако можеше да види лицето й щеше, да различи по него мрежата от вени. Танцуващият газов пламък от камината хвърляше фантастичен спектър от багри върху тъмните й коси; той наблюдаваше със задоволство играта на пламъците, сякаш нямаше значение какво бе казал току-що на жена си и какво щеше да му отвърне тя.
— Роджър, наистина не зная какво да правя. Сърдиш ли ми се?
Продължи мълчаливо да наблюдава пламъците.
— В края на краищата, Роджър, ние говорихме по този въпрос преди много години. Ти си имаше твоите приключения, аз си имах моите. Разбрахме се, че те не значат нищо.
— Те означават нещо, когато нараняват. — Той изключи зрителната си система и се зарадва на тъмнината, която му помагаше да мисли. — Другите бяха съвсем различни.
— Как различни? — сега вече тя беше ядосана.
— Различни, защото бяхме говорили за тях — отвърна той, извъртайки. — Когато бях в Алжир и ти не можеше да понасяш климата, беше друго. Какво правеше ти тук в Тонка и какво правех аз в Алжир нямаше никакво значение. Когато бях в орбита…
— Никога не съм спала с друг, докато си бил в орбита…
— Зная, Дороти. Мисля, че беше мило от твоя страна. Иначе нямаше да е честно, нали? Искам да кажа, тогава собствените ми възможности бяха много ограничени. Старият Юли Бронин не беше мой тип. Но сега е различно. Като че отново съм в орбита, само че е по-лошо. Дори Юли го няма! Не само че нямам приятелка, но дори нямам с какво да направя нещо, ако имах такава.
— Зная всичко. Какво искаш да ти кажа?
— Можеш да ми кажеш, че ще ми бъдеш вярна съпруга! — изрева той.
Това я изплаши; беше забравила как можеше да звучи гласът му. Разплака се.
Той се пресегна да я докосне, но остави ръката си да падне. Каква полза?
О, Боже, помисли си. Каква бъркотия! Намираше утешение само в това, че срещата им беше станала тук, в уединението на дома им, тайно и без план. Присъствието на някой друг би било непоносимо; но ние, разбира се, бяхме следили всичко.
12. Две симулации и една действителност
Медните пръсти на Роджър бяха изгорили не само бушоните. Късото съединение унищожи цяла разпределителна кутия. Изминаха почти двадесет минути, докато аварийният екип възстанови осветлението.
За щастие паметта на 3070 имаше резервно захранване, така че магнитните сърцевини не бяха изтрити, но изчисленията, които се извършваха в момента, пропаднаха и трябваше да се започнат отново. Системата за автоматично следене остана безжизнена дълго, след като Роджър избяга.
Сюли Карпентър бе сред първите, които разбраха какво е станало. Тя дремеше в стаята до компютърната зала, докато чакаше да приключи симулацията на Роджър. Събуди я аларменият сигнал, известяващ за прекъсване на обработваната информация. Ярките флуоресцентни лампи бяха угаснали и само червеникавите аварийни лампи хвърляха мъждива и унила светлина.