Първата й мисъл беше за безценната й симулация. Прекара двадесет минути с програмистите, изучавайки междинните разпечатки, с надеждата, че нещата може би щяха да могат бъдат възстановени, преди да се откаже и да се отправи към кабинета на Върн Скейниън. Тогава откри, че Роджър е избягал.
Възстановиха захранването, докато тя тичаше по аварийното стълбище, вземайки по две стъпала наведнъж. Скейниън вече беше грабнал видеофона и нареждаше на хората, които смяташе за виновни, да се съберат на спешно заседание. Клара Блай каза на Сюли за Роджър; един по един с влизането си в стаята и останалите научаваха за случилото се. Дон Кейман се оказа единственият, който не беше в сградата; откриха го да гледа телевизия в църковната си обител. Катлийн Даути пристигна от физиотерапията в мазето, мъкнейки Брад със себе си, зачервен и подпухнал; беше се опитвал да замести нощния сън с един час сауна. Фрийлинг се намираше в Мерит Айлънд, но не беше и особено нужен; още няколко души нахълтаха и потънаха обезсърчени или притеснени в креслата около заседателната маса.
Скейниън вече беше наредил един военен хеликоптер да се издигне във въздуха и да претърси квадрант по квадрант района около сградата. Телевизионните му камери изследваха магистралата, пътищата към нея, паркингите, полята и прерията и предаваха изображението на телевизионната стена в помещението. Полицията на Тонка беше вдигната на крак да търси едно странно, приличащо на дявол същество, тичащо със седемдесет километра в час. Това описание така потресе дежурния сержант, че той направи грешката да попита офицера от службата за сигурност на проекта дали не е пиян. Десет секунди по-късно, с глава кънтяща от ругатните, диктуваше по микрофона на радиостанцията съобщение до всички моторизирани и пеши патрули. Заповядано беше не да се арестува Роджър, а само да се открие къде е.
Скейниън искаше да намери кого да обвини за случилото се.
— Ще ви държа отговорен, доктор Рамец — излая той към психолога на екипа. — Вас и майор Карпентър. Как можахте да оставите Торауей да направи подобно нещо без предварително предупреждение?
— Генерале — рече Рамец помирително, — казах ви, че Роджър е нестабилен по отношение на съпругата си. Ето защо помолих за някой като Сюли. Трябваше му друг обект, върху който да се съсредоточи, някой пряко свързан с проекта…
— Но не подейства много добре, нали?
Сюли престана да слуша. Знаеше много добре че после идваше нейният ред, но се опитваше да разсъждава. Над бюрото на Скейниън виждаше картината, предавана от хеликоптера. Изображението беше схематично — пътищата представляваха зелени линии, превозните средства — сини точки, сградите — жълти. Малкото пешеходци бяха яркочервени. Ако някоя от тези точки започнеше внезапно да се движи със скоростта на сините автомобили, значи беше Роджър. Но той е имал достатъчно време, за да се отдалечи от района, над който летеше хеликоптерът.
— Наредете им да сканират града, генерале — обади се внезапно тя.
Той се намръщи, но вдигна слушалката и даде заповед. Нямаше време да я постави обратно; чу се звън, който не търпеше отлагане.
Тели Рамец стана от стола си до директора и се приближи до Сюли Карпентър. Тя не вдигна поглед от нагънатия листинг със симулацията и той зачака търпеливо.
Обаждаше се президентът на Съединените щати. Можеха да го разберат от потта, която се стичаше от слепоочията на Скейниън, дори да не бяха видели малкото лице на Даш на екрана върху директорското бюро. Гласът му достигна до ушите им:
— …Говорих с Роджър, той ми се стори — не зная как да го нарека, незаинтересован. Размислих, Върн, и реших да ти се обадя. Всичко наред ли е?
Скейниън преглътна. Огледа насядалите около масата и нагъна пластините около микрофона; образът се смали до размера на пощенска марка. Звукът изчезна съвсем, тъй като се прехвърли към параболичния високоговорител, насочен право към главата на Скейниън; думите на Скейниън се поглъщаха от пластмасовите пластини подобно на екран. Въпреки това присъстващите в стаята нямаха проблеми при следенето на разговора; всичко беше ясно изписано върху лицето на Скейниън.
Сюли вдигна глава от листинга и погледна Тели Рамец.
— Прекъснете ги — каза тя нетърпеливо. — Зная къде е Роджър.
— При жена си — продължи Рамец.
Тя потърка уморено очи.
— Е, за това не ни е нужна симулация, нали? Съжалявам, Тели. Май не го държах в ръцете си толкова здраво, колкото предполагах.
Бяха прави, разбира се, ние го знаехме от известно време. Веднага щом Скейниън приключи разговора с президента, офицерът от службата за сигурност се обади да съобщи, че подслушвателните устройства в спалнята на Дороти са регистрирали звука от влизането на Роджър през прозореца.