Скейниън сякаш беше готов да се разплаче.
— Включете звука по уредбата — нареди той. — Дайте изображение от къщата. — След това превключи видеофона си на външна линия и набра номера на Дороти.
От високоговорителя се чу едно иззвъняване, след това метален звук и равният кибернетичен глас на Роджър:
— Ало? — и миг по-късно, мекото, но също толкова безцветно — Боже.
Скейниън отдръпна слушалката и потърка ухото си.
— Какво по дяволите стана? — запита, но никой в стаята не отговори на риторичния му въпрос и той остави слушалката. — Там става нещо — съобщи той.
— Можем веднага да изпратим човек, генерале — предложи помощник-началникът на службата за сигурност. — Двама от нашите са в кола пред къщата. — Маркерът на хеликоптера се плъзна по екрана и се установи на височина 600 метра над площад „Кортхауз Скуеър“ в центъра на Тонка. Камерата работеше в инфрачервения обхват. В горния ъгъл на екрана широката тъмна лента на плавателния канал очертаваше края на града. Тъмният правоъгълник, ограден от движещите се светлини на колите, точно в центъра на екрана беше „Кортхауз Скуеър“, а къщата на Роджър беше маркирана с червена звезда. Помощникът се протегна и докосна светлото петно наблизо, показващо колата.
— Имаме звукова връзка с тях, генерале — продължи той. — Не са видели полковник Торауей да влиза.
Сюли се вцепени.
— Не ви препоръчвам да правите това — каза тя.
— Точно в момента не си падам особено по вашите препоръки, майор Карпентър — изсъска Скейниън.
— Все пак, генерале… — тя млъкна, щом видя Скейниън да вдига ръка.
От високоговорителя прозвуча слабият глас на Дороти: „Искам чаша кафе.“ А след това на Роджър: „Не е ли по-добре да ти направя нещо за пиене?“ След това почти нечуто „Не.“
— Не разбирате ли — обади се Сюли, — сега е достатъчно стабилен. Не проваляйте всичко.
— Не мога да му позволя просто да седи там! Кой, по дяволите, може да гарантира какво ще направи след това? Ти ли?
— Локализирахте го. Не мисля, че ще тръгне нанякъде, във всеки случай, поне не за момента. Дон Кейман не е далеч оттам, а му е и приятел. Кажете му да прибере Роджър.
— Кейман не е военен специалист.
— Такъв ли ви трябва? Ако Роджър не се върне мирно, какво точно ще направите с него?
„Искаш ли чай?“
„Не… Не, благодаря.“
— И изключете това — добави Сюли. — Оставете малко личен живот на нещастника.
Скейниън се облегна на стола си, барабанейки с пръсти по бюрото. След това вдигна слушалката и даде заповеди.
— Още веднъж ще постъпим както предлагате, майоре. Не защото ви имам особено доверие. Просто нямам кой знае какъв избор. Не мога да ви заплаша с нищо. Ако нещата се объркат отново, съмнявам се, че ще имам власт да накажа когото и да било. Но съм съвсем сигурен, че някой друг ще го стори.
— Сър, разбирам вашата позиция — намеси се Телъсфоро Рамец, — но не е честно спрямо Сюли. Симулацията показва, че той ще се скара със съпругата си.
— Смисълът на симулацията, доктор Рамец, е да показва какво ще се случи, преди да се е случило.
— Е, тя показва също така, че Роджър е достатъчно стабилен във всяко друго отношение. Той ще се справи с това, генерале.
Скеъниън отново забарабани по бюрото.
— Той е сложна личност — продължи Рамец. — Виждали сте резултатите от тестовете за тематични умствени възприятия, генерале. Има високи показатели при всички основни типове мотивация: склонност към подвиг, способност за сработване; по-ниски — при властолюбие, но все пак доста добри. Той не е манипулатор. Той е интраверт, склонен е да се самоанализира. Необходимо е първо да преосмисли нещата в главата си. Това са качествата които търсехте, генерале. Той ще има нужда от тях. Не може да искате от него да бъде една личност тук, в Оклахома, и друга — на Марс.
— Ако не греша — отвърна генералът, — май точно това ми обещахте с вашето моделиране на поведението.
— Не, генерале — отвърна предпазливо психиатърът. — Обещах само, че ако му дадете бонбонче като Сюли Карпентър, по-лесно ще се примири с проблемите, свързани с жена му. И това стана.
— В-режимът има своя собствена динамика, генерале — вметна Сюли. — Повикахте ме доста късно.
— Какво искате да кажете? — заплашително запита Скейниън — Нима ще се повреди на Марс?
— Надявам се, не. Перспективите са толкова добри, колкото сами си ги осигурим, генерале. Много от старите му недостатъци са отстранени; това може да се види и от последните ТУВ-тестове. Но след шест дни той ще замине и повече няма да съм до него. А това не е правилно. В-режимът не бива никога да се прекъсва изведнъж. Трябва да се намалява постепенно — присъствието ми край него трябва да отслабва стъпка по стъпка, докато успее да изгради своя собствена защита.