— Е, по дяволите, разбира се, че ще пиша. Но искам да го проверя най-внимателно и да използвам всяка възможна минута, това е в негова полза. А също и в полза на мисията.
Тя сви рамене.
— Това е само моя препоръка. Той няма какво друго да прави, освен да чака. А вече доста се е начакал.
— Какво ще стане, ако нещо се повреди на Марс? — настоя Брад.
— Поискахте моето мнение — отвърна тя. — И го получихте.
— Моля ви се — намеси се Скейниън, — нека бъдем сигурни, че всички знаем за какво говорим. Най-вече аз.
Сюли погледна към Брад, който обясни:
— Както знаете, ние планирахме да направим това по време на полета, генерале. Можем да изключим вътрешния му часовник и да го свържем към външен тактов генератор. Има — нека видим — пет дена и няколко часа до изстрелването; можем да го забавим, така че субективното време, еквивалентно на този период, да бъде около тридесет минути. Има смисъл — но и онова, което искам, също е разумно, не мога да го изпусна от ръцете си, преди да съм приключил всички тестове, които искам да направя.
Скейниън изръмжа:
— Разбирам какво искаш да кажеш; това е разумно, но аз си имам свое мнение. Какво стана със снощните ви твърдения, че не бива прекалено грубо да се прекъсва модифицирането на поведението му?
— Сега се намира във вътрешен покой, генерале — отвърна Сюли. — Ако имах на разположение още шест месеца, през които да бъда с него, щях да настоявам. Но пет дни, не; има много повече риск, отколкото полза. Той започна истински да се интересува от китарата — трябва да го чуете. Изградил си е действително добра защита по отношение на липсата на полови органи. Дори е успял да вземе нещата в свои ръце — когато избяга снощи — това е една голяма крачка, генерале; профилът му беше прекалено пасивен, за да бъде добър, ако трябва да се имат пред вид изискванията на тази мисия. Това, за което настоявам, е да го забавим още сега.
— А аз искам още време за работа с него — избухна Брад. — Може би Сюли е права. Но аз също съм прав и ще се отнеса до президента, ако трябва!
Скейниън замислено погледна Брад, след това огледа присъстващите.
— Някакво мнение?
Дон Кейман вдигна ръка.
— По отношение на това, кое си струва, аз съм съгласен със Сюли. Той не се чувства щастлив с жена си, но не е и разстроен. Това място не е по-добро за него, отколкото всяко друго, където би могъл да отиде.
— Да-а — замисли се Скейниън, като отново забарабани по масата. — Има нещо, което никой от вас не знае. От известно време нашата симулация на поведението на Роджър не е единствената. — Той погледна в очите на всеки един от тях и подчерта: — Това не трябва да се обсъжда с никой извън тази стая. Азиатците правят своя собствена симулация. Те са се включили в информационния канал между нашия 3070 тук и другите два компютъра и са откраднали цялата информация, като са я използвали за създаването на тяхна собствена симулация.
— Защо? — извика Дон Кейман секунда преди останалите около масата.
— Това бих искал да знам и аз. — мрачно отвърна Скейниън. — Те не се намесват. Нямаше да разберем, ако не беше направена основна проверка на връзките, при която беше открито включването им — а после пристигнали и сведения от хора от тайните служби, за които нищо не знам и не искам да знам. Успели са да декодират всичко и да създадат своя собствена програма. Не знаем каква полза могат да извлекат, но последва и една изненада. Те оттеглиха протеста си срещу изстрелването. На всичко отгоре ни предложиха да използваме техния спътник, който обикаля около Марс, за подобряване на телеметрията на мисията.
— Не бих им се доверил, поне доколкото бих могъл да мина без тях! — избухна Брад.
— Е, ние няма да разчитаме кой знае колко на тяхната помощ, можеш да бъдеш сигурен. Но това е факт: твърдят, че искат мисията да успее. Е — продължи той, — това е още едно усложнение, но всичко се свежда до едно единствено решение в момента, нали съм прав? Трябва да реша дали Роджър да бъде забавен или не. Добре. Ще го направя. Ще приема препоръките ви, майор Карпентър. Кажете на Роджър какво ще правим и всичко, което сметнете за необходимо с доктор Рамец. А колкото до теб, Брад — той вдигна ръка, за да спре протестите на Брад, — зная какво ще кажеш. Съгласен съм. На Роджър му е необходимо повече време с теб. Е, ще го има. Заповядвам да бъдеш включен в мисията. — Той придърпа лист хартия към себе си, зачеркна едно име и написа друго. — Ще махна единия от пилотите, за да освободя място за теб. Вече проверих. Има достатъчно дублиращи системи за автоматично управление, пък и ти си получил известна подготовка като пилот. Ето окончателният състав на екипажа за полета до Марс: Торауей, Кейман, генерал Хесбърг като пилот и ти.