Времето минаваше. Месец, два, шест. Зад тях в безкрая се носеше капсулата с 3070; след него летеше МХД генератора с двучленния си екипаж. Когато до пристигането останаха само две седмици те тържествено пренастроиха часовниците си според марсианското денонощие. Оттогава насетне живееха в марсианско време. На практика разликата беше доста незначителна: денят на Марс бе с малко повече от тридесет и седем минути по-дълъг от земния; но в съзнанието им промяната беше огромна.
Седмица преди пристигането започнаха да ускоряват Роджър.
За него седемте месеца бяха изминали като тридесет часа субективно време. Беше изял няколко порции храна, беше разменил няколко десетки съобщения с останалите от екипажа. Беше получил съобщения от Земята и беше отговорил на няколко от тях. Беше търсил китарата си, но му я отказаваха тъй като не би могъл да свири на нея. Все пак продължи да настоява за нея от любопитство и откри, че не го лъжат: можеше да дърпа струните колкото си иска, но не чуваше никакъв звук. Всъщност, освен специално забавените записи, почти през цялото време, не бе чувал нищо друго, освен някакво високо пищене. Въздухът не пренасяше честотите, които той можеше да възприеме. Когато магнетофонът не беше в контакт с металната рамка, към която беше прикрепен, не чуваше дори и него, нито пък можеше да запише собствения си глас.
Предупредиха го, че започват да ускоряват възприятията му. Оставиха отворена завесата към неговия кът и той започна да забелязва проблясъци на движение. Зърна Хесбърг да дреме наблизо, след това някакви движещи се фигури; а след време дори разпозна кои са те. Приспаха го, за да направят последните настройки на преносимия компютър и когато се събуди се намери сам, с пуснати завеси и неясни гласове зад тях.
Когато дръпна настрана завесите, първото нещо което видя бе усмихнатото лице на любовника на жена си:
— Добро утро, Роджър! Радваме се, че отново си сред нас.
… Осемнадесет минути по-късно, дванадесет от тях необходими за изминаване на разстоянието, а останалите за декодиране и преобразуване, президентът видя върху екрана в Овалния кабинет това, което ставаше на сто милиона мили от там.
Не беше само той. Телевизионната мрежа предаваше сцената, а спътниците я разпространиха по целия свят. Гледаха я в Долния палат в Пекин, в Кремъл; на Даунинг стрийт, на Шан’зЕлизе и Гинза.
— Кучи синове — възкликна за историята президентът, — направиха го.
До него беше Върн Скейниън.
— Кучи синове — потвърди като ехо и продължи — Е, почти го направиха. Сега им предстои кацане.
— Има ли някакви проблеми?
— Не, доколкото аз знам… — внимателно отвърна генералът.
— Гсподи, — решително каза президентът — не бъдете толкова неискрен. Мисля че дойде моментът и двамата да си сипем малко бърбън.
Останаха и гледаха в продължение на половин час и четвърт бутилка. През следващите няколко дни гледаха още доста, те и още милиарди като тях. Целият свят видя как Хесбърг да подготвя спускаемия апарат за отделяне. Видя как Дон Кейман се упражнява под стриктното наблюдение на пилота, тъй като той щеше да отговаря за пътуването след отделянето от орбиталния кораб. Видя как Брад да прави последната решителна проверка на телеметрията на Роджър, констатира че всичко е наред и след това проверява още веднъж. Видя самият Роджър да преминава през кабината и да се натиква в спускаемия апарат.
Видя отделянето на спускаемия апарат и тъжния поглед с който Хесбърг изпрати отдалечаващият се към повърхността на Марс пламък.
Ние изчислихме, че три милиарда и четвърт хора наблюдаваха кацането. Нямаше какво толкова да се гледа; след като си видял едно кацане, все едно че си ги видял всичките. Но това беше историческо.
Започна в четири без петнадесет сутринта, вашингтонско време, и президентът се събуди, за да го гледа.
— Този свещеник, — каза намръщено, — що за пилот е? Ако нещо се обърка…
— Той е проверен, сър — успокои го пмощникът от НАСА. — Въпреки това е едва трети дубльор. Управлението се води автоматично. Ако нещо се повреди, генерал Хесбърг който го следи от орбиталния кораб ще се намеси. Отец Кейман не трябва да прави нищо, освен ако всичко останало не рухне изведнъж.