Имаха достатъчно свободно време за това. Вече нямаше какво толкова да правят. Беше за чудене колко празна изглеждаше сградата, щом Роджър я напусна.
Всички бяха наградени, като се започне от склададжиите: персонална похвала от президента, плюс тридесет дни допълнителна отпуска и повишение. Клара Блай използва своята отпуска да да довърши дълго отлагания меден месец. Вайднър и Фрийлинг оползотвориха времето за да нахвърлят статията на Брад, предаваха му всеки параграф веднага щом излезеше от печатащите им устройства и получаваха корекциите чрез Голдстоун. Върн Скейниън, разбира се, направи обиколка като герой с президента през петдесет и четирите щата и по-главните градове на двадесет други държави. Бренда Хартнет се появи два пъти на телевизионния екран заедно с децата си. Отрупаха ги с подаръци. Вдовицата на мъжа, който беше загинал, за да може Роджър Торауей да стъпи на Марс, вече беше милионерка. Всички, участвали в проекта станаха прочути от момента на изстрелването и славата им нарастваше по време на полета, до момента на кацането.
След това светът видя Марс през очите на Роджър и сетивата на нашия брат върху гърба му; тогава славата на всички останали помръкна. Оттогава насетне остана само Роджър.
Ние също наблюдавахме.
Видяхме Брад и Дон Кейман, облечени в скафандрите си, да изпълняват процедурите преди излизане. Роджър не се нуждаеше от скафандър. Стоеше на пръсти пред вратата на спускаемия апарат, застинал в очакване и душещ празния вятър, с огромните черни крила разперени над него и поглъщащи лъчите на объркващо малкото, но невероятно ярко слънце. Чрез телевизионните камери във вътрешността на спускаемия апарат ние видяхме силуета на Роджър на фона бежово-кафявия марсиански хоризонт…
И тогава през очите на Роджър съзряхме това, което той виждаше. За Роджър, който откриваше ярките като скъпоценни камъни цветове на планетата, върху която беше създаден да живее, това беше приказна земя, красива и зовяща.
От спускаемия апарат се показа метална стълба, стигаща до повърхността на Марс, но Роджър нямаше нужда от нея. Той скочи с разперени крила, които му помагаха да балансира, и леко кацна на варовиковата оранжева повърхност, изметена от ракетните двигатели. Замря за момент, оглеждайки владенията си с огромните фасетни очи.
— Не прибързвай — го посъветва глас в главата му, който идваше от радиопредавателя в скафандъра на Дон Кейман. — По-добре първо премини през препоръчителните процедури.
Роджър се усмихна без да го погледне.
— Ей сега — отвърна той и започна да се отдалечава. Първо ходеше, после затича леко; след това побягна с пълна скорост. Бе тичал като фурия по улиците на Тонка, но тук просто летеше. Засмя се високо. Промени спектъра на възприемане на очите си и далечните издигащи се хълмове избухнаха в ярко синьо, а равнината се превърна в мозайка от зелено, жълто и червено.
— Фантастично! — прошепна той, приемниците на спускаемия апарат регистрираха едва изречените думи и ги предадоха на Земята.
— Роджър, — каза Брад кисело, — Бих предпочел да не се пресилваш много преди да сме подготвили джипа.
Роджър се обърна. Другите двама бяха на стъпалата на спускаемия апарат, опитвайки се да освободят марсианското превозно средство закачено зад люка.
— Имате ли нужда от помощ? — втурна се радостно към тях.
Не беше необходимо да отговарят. Наистина имаха нужда от помощ; в тези скафандри дори освобождаването на ключалките на мрежестите колела представляваше непосилна задача.
— Дръпнете се оттук — отвърна той и бързо освободи колелата и разпъна кокилестите крака в положение на готовност. Джипът имаше колела за равнинните участъци и крака за изкачване. Беше конструиран да бъде най-универсалното превозно средство, създавано от човек за движение на Марс, но тази задача не беше постигната. Такова средство всъщност представляваше Роджър. Когато джипът беше готов, той ги потупа по гърбовете и обеща: — Няма да излизам извън обсега на зрението ви. — И след това тръгна, за да разгледа цветните петна около хълмовете, ярки и неустоими като картина от Дали.
— Това е опасно! — изръмжа Брад по радиото. — Почакай докато привършим тестването на джипа! Ако нещо се случи с теб ще се окажем в беда.