Той изключи съединителя и джипът спря; намираха се на няколко метра от Роджър. Брад неумело се освободи от коланите и тромаво се свлече от седалката, залитайки с неуверени стъпки към Роджър, за да го провери.
— Всичко наред ли е? — попита притеснено. — Разбира се, че е наред; сам виждам. Как си с равновесието? Затвори очи, можеш ли, искам да кажа, прекъсни зрителното възприятие. — Загрижено гледаше право във фасетните полукълба. — Направи ли го? Знаеш, че не мога да разбера.
— Направих го — отвърна Роджър през радиовръзката в главата му.
— Великолепно! Ни помен от залитане, а? Нямаш проблеми със равновесието, нали? При положение, че си затворил очите си. — Той продължи, като обикаляше около Роджър и го оглеждаше под най-различни ъгли, — Размахай ръце нагоре-надолу няколко пъти — добре! Сега ги завърти като вятърна мелница в противоположни посоки… — Кейман не можеше да види лицето му, но усети широката усмивка по тона на гласа му. — Чудесно е, Роджър! Оптимално във всяко едно отношение!
— Моите поздравления и за двама ви — каза Кейман, слязъл от джипа средство и наблюдаващ изпълненията им. — Роджър?
Главата се обърна към него и въпреки че нищо не се промени в израза на очите му, Кейман знаеше, че Роджър гледа към него.
— Исках само да кажа — продължи той, търсейки думите си, — че аз — е, че съжалявам за изненадата, която ти причинихме, като използвахме Дороти за предаването на съобщения до теб. Имам чувството, че ти дойде малко много.
— Всичко е наред, Дон. — Проблемът с гласа на Роджър беше, отново си помисли Кейман, че не можеше да се разбере нищо по тона му.
— Като казвам това, мисля, че съм задължен да ти открия, че сме ти подготвили още една изненада. Смятам, че ще е приятна. Сюли Карпентър идва след нас насам. Корабът й трябва да пристигне след около пет седмици.
Последва безизразно мълчание.
— Защо — най-накрая реагира Роджър — това е много хубаво. Тя е чудесен човек.
— Да — но явно разговорът нямаше накъде повече да продължи, а и Брад беше нетърпелив да подложи Роджър на цялата запланувана серия от тестове. Кейман реши да се разходи наоколо. Обърна се, с поглед вперен в далечните планини, присвил очи от яркото слънце, което го заслепи въпреки тъмния филтър, и след това се огледа около себе си. Тромаво се наведе и събра шепа варовиков прах в облечената с ръкавица ръка. Работата му през следващите дни можеше да бъде систематичното събиране на проби, които да бъдат изпратени на Земята — това беше една от по-маловажните задачи на мисията. Дори след половин дузина кацания с човек на борда и почти четиридесет мисии на автоматични апарати, земните лаборатории продължаваха да изпитват ненаситна потребност от образци марсианска почва. Точно сега, обаче, той си позволи да помечтае. В пясъка имаше голямо количество лимонит, а кварцовите камъчета далеч не бяха топчести; ръбовете им не бяха съвсем остри, но не и изгладени до получаването на кръгла форма. Започна да разрива почвата. Жълтеникавият прах остана на повърхността; под него материалът беше по-тъмен и по-груб. Имаше блестящи зърна, приличащи на стъклени. Кварц? зачуди се той докато безцелно ровеше около едно от тях.
Застина, ръцете му загребаха неправилно заоблено парче кристал.
Имаше ствол. Ствол, забит в земята. Ствол, който се разпростираше и разделяше на тъмни, с груба повърхност нишки
Корени.
Дон Кейман подскочи и се завъртя към Роджър и Брад.
— Погледнете! — извика той. Предметът свободно стоеше в облечената в ръкавица ръка. — Мили Боже на небесата, вижте това!
Роджър, светкавично се изправи, завъртя се и подскочи към него. Едната му ръка удари блестящия кристал и го запрати със на петдесетина метра нагоре, изкривявайки метала на ръкавицата. Кейман усети внезапна остра болка в китката си, видя друга ръка да се устреммява към стъклото на шлема му като лапа на разярена мечка; това беше последното нещо, което съзря.
16. За възприемането на опасностите
Върн Скейниън спря колата си между жълтите линии, маркиращи мястото му на паркинга, изскочи от нея и натисна бутона на асансьора. Беше буден само от четиридесет минути, но вечe никак не му се спеше. Само бе ядосан и изпълнен с лоши предчувствия. Секретарят на президента го беше извадил от дълбокия сън с обаждането си, за да го уведоми, че Даш е променил маршрута си и ще спре в Тонка — „за да обсъди проблемите със сензорната система на командир Торауей“. По-точно, да им трие сол на главата. Докато пътуваше към сградата на проекта за срещата си с президента, Скейниън все още не знаеше нищо за внезапното нападение на Роджър над Дон Кейман.