Дори факторите, които правят Марс да прилича повече на Земята, действат против създаването и поддържането на колония. Планетата е по-голяма от Луната и гравитацията й е по-близка до земната. По тази причина за ракетата е необходимо повече гориво, за да кацне, и повече гориво, за да се откъсне от притеглянето й.
От всичко казано дотук следва,че една колония, изградена на Луната, може да се поддържа от Земята, докато една колония върху Марс не може.
Поне колония от обикновени човешки същества.
Но какво би станало ако бъде поизменена човешката природа?
Да предположим, че вземем стандартното човешко тяло и променим само някои от елементите му. На Марс няма въздух. Тогава да извадим дробовете и да ги заменим с миниатюрна каталитична система за регенериране на кислорода. За това е необходима енергия, но тя може да се получава дори от далечното Слънце.
Кръвта в стандартното човешко тяло би закипяла; добре, да елиминираме кръвта, поне от крайниците и повърхностните части на тялото — да изградим крака и ръце, които се задвижват от мотори, вместо от мускули — и да оставим кръвта да обслужва само топлия, добре защитен мозък. Нормалното човешко тяло се нуждае от храна, но ако по-голямата част от мускулатурата се замени с мотори, необходимостта от нея рязко спада. Остава единствено мозъкът, който трябва да се захранва във всеки момент, и за щастие, предвид енергийните нужди, мозъкът е органът в човешкия организъм, чиито потребности са най-ниски. Филия хляб на ден е напълно достатъчна.
Вода? Тя вече не е необходима, освен за евентуалните загуби — подобно на добавянето на спирачна течност към спирачната уредба на автомобила на всеки няколко хиляди километра. След като тялото веднъж се е превърнало в затворена система, през него не е необходимо да шурти вода, за да се осъществяват процесите пиене, циркулиране в организма, отделяне или изпотяване.
Радиация? Това е проблем с две остриета. Слънчевите изригвания са непредвидими, тогава дори на Марс нивото на радиацията е прекалено високо за човешкия организъм; следователно тялото трябва да бъде защитено с изкуствена кожа. През останалото време съществува само обикновената видима и ултравиолетова светлина, която идва от Слънцето. Тя не е достатъчна, за да осигури топлина, дори не е достатъчна за добро зрение; ето защо енергията трябва да се поглъща от по-голяма площ — трябва да се създадат големи рецептори, подобно ушите на прилепа, а очите да се заменят с механични структури, за да се подобри зрението.
Ако всичко това бъде извършено върху човешкото тяло, би се получило вече далеч не човешко същество. Това ще е човек плюс голям брой елементи на допълнително оборудване.
Човек, превърнат в кибернетичен организъм — киборг.
Първият човек, превърнат в киборг, по всяка вероятност бе Уили Хартнет. Съществува и известно съмнение. Носеха се упорити слухове за експерименти, проведени в Чиком, които са имали временен успех, но после са се провалили. Беше обаче пределно ясно, че Хартнет е единственият жив в този момент. Роден по най-нормален начин и носил обикновен човешки образ тридесет и седем години, той започна да се променя едва през последните осемнадесет месеца.
Първоначално промените бяха незначителни и временни.
Сърцето не бе отстранено веднага. Само за все по-дълги периоди от време на време биваше замествано от пластмасова ротационна помпа, която беше прикачена към раменете му.
Очите също не бяха отстранени… веднага. Само бяха скрити зад гумена превръзка, докато се упражняваше да разпознава обърканите форми от околния свят, предавани чрез електронна камера, свързана по хирургичен път с очния му нерв.
Една по една бяха тествани отделните системи, които щяха да го превърнат в марсианец. Едва след като всеки отделен компонент беше изпитан и настроен и се потвърдеше задоволителното му функциониране, пристъпиха към постоянните изменения.
На практика те не бяха съвсем постоянни. Това бе нещо, в което Хартнет вярваше. Хирурзите му бяха обещали, а той от своя страна бе обещал на съпругата си. че всички промени са и щяха да бъдат само временни. След приключване на мисията и след успешното му завръщане хирурзите щяха да отстранят всички допълнителни елементи и да ги заменят с мека човешка тъкан, за да му върнат обикновения човешки образ.