— Под контрол е — отвърна Алекс Брадли весело. — мога да я регулирам. Но слушай, Уил, съжалявам, това означава още едно имплантиране. Виждам какво не е наред. В системата за връзка с ретината; където се филтрират излишните сигнали. Системата си е наред, но…
— Тогава я накарай да работи — отвърна заместник-директорът, поглеждайки часовника. — Какво ще кажете за проблемите с комуникацията?
— Обърнете се към специалистите по дишането — каза хардуеристът. — Ако ни предоставят малко повече задържан въздух, Хартнет може да придобие малко глас. Електронните системи са наред, по тях няма какво да се работи.
— Невъзможно — извика белодробният експерт. — сега сте ни оставили на разположение само петстотин кубически сантиметра обем! Той го изразходва за десет минути. Лично аз правих с него стотици упражнения за съхраняване на въздуха…
— Не може ли просто да шепти? — запита заместникът и добави, когато специалистът по комуникациите започна да чертае амплитудно-честотни криви: — Ще го разработите, нали? Всичко останало май върви добре. Но не намалявайте темпото! — Той прибра книжата в прозрачната папка и ги подаде на помощника си. — Това е. А сега да преминем към най-важното.
Почака да утихнат.
— Президентът снощи беше тук, защото датата на изстрелването е одобрена. Приятели, вече сме в реално време.
— Кога? — изкрещя някой.
Заместникът продължи:
— Възможно най-скоро. Трябва да завършим — и под това, приятели, аз разбирам следното: до старта през следващия месец да постигнем максимални характеристики при Хартнет, така че да може действително да живее на Марс, а не да се връща в лабораториите, когато нещо се повреди. Изстрелването е определено за осем нула нула на дванадесети ноември. Имаме на разположение още четиридесет и три дни, двадесет и два часа и няколко минути. Не повече.
Отново настъпи пауза, след това избухнаха гласове. Дори изражението на киборга се промени, въпреки че никой не би могъл да каже в каква посока.
— Това не е всичко — продължи заместник-директорът. — Датата е определена, тя не може да бъде променена и трябва да се съобразяваме с това; сега бих искал да ви кажа защо. Светлината, моля.
Лампите угаснаха. Заместникът на заместник-директора, без да дочака сигнал, включи диапроектора и върху стената на стаята, където всички, дори и киборгът от отдалечената си клетка можеха да го видят, се появи изображение. Защрихована с широка черна линия диаграма, която се издигаше диагонално нагоре към червена ивица. С яркооранжеви букви в горния край на диаграмата пишеше: СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО. САМО ЗА ГЛЕДАНЕ.
— Нека ви обясня какво е това — започна заместник-директорът. — Наклонът на черната линия се определя от двадесет и два параметъра, като се започне от международния кредитен баланс и се стигне до инцидентите с американски туристи, предизвикани от служебни лица в чужбина. Мярката е вероятността от война. Червената ивица в горния край е означена с „И.В.“, което означава „Избухване на враждебност“. Това не е абсолютно сигурно. Но статистиците твърдят, че когато се достигне горната граница, вероятността за избухване на война в рамките на шест часа е деветдесет процента, и както можете да видите, ние се движим към тази точка.
Шумът заглъхна. Настана гробна тишина. Накрая някой се обади:
— Какъв е мащабът по оста на времето?
— Данните са от тридесет и пет години. Имаме още време — бялото квадратче отгоре представлява няколко месеца, а не минути.
Катлийн Даути попита:
— А от тази диаграма става ли ясно с кого ще бъде войната?
Заместник-директорът се позабави, преди да отвърне:
— Не, това не се включва в диаграмата, но смятам, че всички имаме някакви предположения. Мога да споделя своето. Ако следите вестниците, сигурно знаете, че китайците съобщават за чудеса в производството на храни, които могат да дадат на света, ако приложат селскостопанските методи от провинция Синкианг в обширните пространства във вътрешността на Австралия. Е, каквито и планове да крои бандата марионетки в Канбера, аз съм съвсем сигурен, че нашата държавна администрация няма да позволи на китайците да влязат в страната. Не и ако искат да имат моя глас, във всеки случай. — След малко добави: — Това е само лично мнение, не е необходимо да се записва в протокола на събранието. Не ми е известно официалното становище, но дори и да беше, нямаше да ви го кажа. Всичко, което знам, вече го знаете и вие. Прогнозите изглеждат доста печални. Вероятността от ядрена ескалация нараства стремително. Знаем и датата. Кривата сочи вероятност деветдесет процента след по-малко от седем години. — И добави: — Което означава, че ако дотогава нямаме жизнеспособна колония на Марс, може въобще да не бъдем живи да я дочакаме.