Застина, ръцете му загребаха неправилно заоблено парче кристал.
Имаше ствол. Ствол, забит в земята. Ствол, който се разпростираше и разделяше на тъмни, с груба повърхност нишки
Корени.
Дон Кейман подскочи и се завъртя към Роджър и Брад.
— Погледнете! — извика той. Предметът свободно стоеше в облечената в ръкавица ръка. — Мили Боже на небесата, вижте това!
Роджър, светкавично се изправи, завъртя се и подскочи към него. Едната му ръка удари блестящия кристал и го запрати със на петдесетина метра нагоре, изкривявайки метала на ръкавицата. Кейман усети внезапна остра болка в китката си, видя друга ръка да се устреммява към стъклото на шлема му като лапа на разярена мечка; това беше последното нещо, което съзря.
16. За възприемането на опасностите
Върн Скейниън спря колата си между жълтите линии, маркиращи мястото му на паркинга, изскочи от нея и натисна бутона на асансьора. Беше буден само от четиридесет минути, но вечe никак не му се спеше. Само бе ядосан и изпълнен с лоши предчувствия. Секретарят на президента го беше извадил от дълбокия сън с обаждането си, за да го уведоми, че Даш е променил маршрута си и ще спре в Тонка — „за да обсъди проблемите със сензорната система на командир Торауей“. По-точно, да им трие сол на главата. Докато пътуваше към сградата на проекта за срещата си с президента, Скейниън все още не знаеше нищо за внезапното нападение на Роджър над Дон Кейман.
— Добро утро, Върн. — Джони Фрийлинг също изглеждаше уплашен и ядосан. Скейниън мина покрай него и отвори вратата на кабинета си.
— Влизай — изръмжа той. — Разкажи ми с две думи. Какво става?
— Не е мое задължението да… — започна сърдито Фрийлинг.
— Фрийлинг.
— Системите на Роджър са реагирали малко по-остро. Очевидно Кейман е направил рязко движение, а медиаторната система е преобразувала това движение в заплаха; Роджър се е опитал да се защити и е блъснал Кейман.
Скейниън се ококори.
— Счупил му е ръката — поправи се Фрийлинг. — Съвсем лека фрактура, генерале. Без усложнения. Сега ръката е шинирана и зараства идеално — само че за момента Кейман ще трябва да се справя само с една ръка. Жалко, разбира се. Няма да се чувства много удобно…
— По дяволите Кейман! Защо не е знаел как да се движи около Роджър?
— Знаел е. Само че е намерил нещо, което смята, че представлявало форма на живот! Било е много вълнуващо. Искал е само да го покаже на Роджър.
— Живот? — в очите на Скейниън се появи надежда.
— Някакъв вид растение, поне така смятат.
— Не са ли сигурни?
— Ами, като че ли Роджър го е избил от ръката на Кейман. Брад тръгнал след това да го търси, но не е успял да го намери.
— Исусе — изръмжа Скейниън. — Фрийлинг, кажи ми защо сме заобиколени с некомпетентни хора? — Въпросът остана без отговор, а и Скейниън не очакваше да получи такъв. — След около двадесет минути президентът на Съединените щати ще мине през тази врата и ще иска да знае точка по точка какво се е случило и защо. Не зная какво ще ме пита, но каквото и да е, има един отговор, който не искам да му давам, и той е „Не зная“. Така че, Фрийлинг, разкажи ми отново всичко, което се е случило, защо се е объркало, защо ние не сме предвидили, че може да се обърка и как можем да бъдем абсолютно сигурни, че няма да се обърка отново.
Отне им малко повече от двадесет минути, но се оказа, че имат предостатъчно време; президентският самолет се приземи със закъснение и когато Даш пристигна, Скейниън беше подготвен дотолкова, доколкото смяташе за необходимо. Готов беше да посрещне дори яростта върху лицето на президента.
— Скейниън, — започна веднага Даш, — предупредих те, че не искам повече изненади. Този път чашата преля и смятам, че ще трябва да те накажа.
— Не е възможно да се изпрати човек на Марс без рискове, господин президент!
Даш го погледна за момент в очите и отвърна:
— Може би. Какво е състоянието на свещеника?
— Счупена е радиалната кост, но ще се оправи. Има нещо по-важно от това. Той смята, че е открил живот на Марс, господин президент!
— Зная — поклати глава Даш. — Някакво растение. Но е успял да го изгуби.
— Засега, да. Но Кейман си разбира от работата. Щом е казал, че е намерил нещо важно, значи наистина го е намерил. Ще го открие отново.