— О, не се сърди Динти. Знаеш, че не ревнуваш истински. Та ти си имаш съпруга.
— Ще имам догодина! Това е толкова далече. — Тя се усмихна и сви рамене. — Но Сюли! Има някои неща, за които не можеш да ме будалкаш. На тебе ти харесва да се чукаш.!
— Харесва ми телесният контакт и интимността — поправи го тя, — харесва ми да стигам до оргазъм. Харесвам тези неща, но предпочитам да ги правя с някого, когото обичам. Не се обиждай.
— Ще трябва дълго да чакаш, скъпа — намръщи се той.
— Може би не чак толкова.
— Дяволска работа. Няма да видя Ирен цели седем месеца. Но ти… ти няма да се върнеш по-бързо от мен; и това ще бъде само началото. Ще трябва отново да го сглобяват. При положение, че могат да го сглобят. Ще има доста да чакаш до секса.
— О, Динти. Не предполагаш ли, че съм обмислила всичко? — Тя го потупа нежно, като минаваше покрай него за собственото си ъгълче. — Сексът не е само в съвокуплението. Има много начини да се достигне до оргазъм, не само с пениса във влагалището ми. А и това е повече секс, отколкото оргазъм. Няма да споменавам и любовта. Роджър — тя продължи нататък, пъхайки се в гащеризона си, не толкова от благоприличие, колкото заради джобовете му — той е находчив, съобразителен и нежен, такава съм и аз. Ще се справим — във всеки случай поне докато останалите колонисти пристигнат.
— Останалите? — с усилие запита той. — Останалите колонисти?
— Още ли не си разбрал? Няма да се върна с теб, Динти, а не мисля, че и Роджър ще се върне. Ние ще станем марсианци!
А междувременно, в Овалния кабинет на Белия дом президентът на Съединените щати беше изправен срещу Върн Скейниън и млад човек с приятно шоколадово лице, тъмни очила и телосложение на борец.
— И така, — започна президентът, като го преценяваше, — вие сте човекът, който смята, че не знаем как се прави компютърно изследване.
— Не, господин президент, — твърдо реагира младият човек. — Не мисля, че проблемът се крие в това.
Скейниън се изкашля.
— Байрън е аспирант и извършва практическата си работа в Масачузетския технологичен институт. Дисертацията му е по въпросите на методологията за допитване чрез представителна извадка и му разрешихме достъп до някои от, хм, от класифицираните материали. Най-вече проучването на общественото мнение по марсианския проект.
— Но нямах достъп до компютъра — допълни Байрън.
— До големия, — поправи го Скейниън. — Имаше настолен компютър.
— Продължавай, Скейниън — меко подкани президентът.
— Ами, получи различни резултати. Според неговата интерпретация общественото мнение относно целия проект за колонизация на Марс е, ами, апатично. Спомняте си, господин президент, имаше някакви неясноти, свързани с резултатите по онова време! Предварителните данни въобще не бяха окуражаващи, нали? Но когато ги анализирахме, те излязоха положителни. Така и не можах да разбера защо.
— Направи ли проверка?
— Разбира се, господин президент! Не аз — бързо добави Скейниън. — Това не е мое задължение. Но съм доволен, че изследванията се потвърдиха.
— Три пъти, с три различни програми, — вметна Байрън. Има малки отклонения, разбира се. Но всичките са достоверни и имат един и същи смисъл. Само че, когато ги повторих на настолния си компютър, излезе нещо съвсем различно. И това е истината, господин президент. Ако данните се обработват на голяма електронноизчислителна машина, свързана към мрежата, резултатите се винаги едни и същи. Ако се пуснат на малък самостоятелен компютър, се получава друго.
Президентът нервно забарабани по бюрото си.
— Какъв е изводът ви?
Байрън сви рамене. Той беше на двадесет и три и изглеждаше притеснен от заобикалящата го действителност. Погледна към Скейниън за помощ, но не получи такава, след това отвърна:
— Ще трябва да попитате някой друг, господин президент. Аз мога да ви дам само предположения. Някой обърква нашата компютърна мрежа.
Президентът инстинктивно потърка носа си и бавно кимна. Погледна за момент Байрън и след това каза, без да повишава глас:
— Карузо, влез. Господин Байрън, всичко, което виждате и чувате в тази стая е строго секретно. Когато излезете оттук господин Карузо ще направи така, че да бъдете напълно информиран какво означава това в подробности; най-вече не трябва да говорите за това. Никога. И никому.
Вратата към преддверието на президентския кабинет се отвори и вътре влезе висок, солиден мъж, с незабележимо лице. Байрън се вгледа учудено в него: Чарлз Карузо, шефът на ЦРУ!