— Колко остана до чертата?
— Един инч.
Матросът се изви внимателно, за да се увери, че ще може в нужния момент да се претърколи надолу в ямата, и измъкна първата намотка от ремъците.
— Колко остана?
— Половин инч.
Точно тогава Кент чу скриптенето от плазовете на шейната и обърна поглед към пъртината. Човекът лежеше върху шейната, а кучетата се носеха право към колибата. Кент се обърна и. опря приклада на пушката о рамото си
— Още не е настанало време за осмата камбана — започна да протестира Кардиджи. — Непременно ще ти се явя, внимавай!
Джейкъб Кент се поколеба. Той стоеше до слънчевия часовник, на около десетина крачки от своята
жертва. Човекът на шейната вероятно бе забелязал, че при колибата става нещо нередно, защото се бе изправил на колене и свистеше яростно с бича си върху гърбовете на кучетата.
Сянката падна върху чертата. Кент се прицели.
— Приготви се! — изкомандува тържествено той. — Осмата к…
Но с частица от секундата Кардиджи го изпревари и се претърколи назад в ямата. Кент не даде изстрел, а се затича към него. Бум! Пушката изтрещя право в лицето на матроса в момента, в който той се изправяше на крака. Но от цевта не излезе никакъв дим. Вместо това отзад до приклада изскочи голям пламък и Джейкъб Кент падна на земята. Кучетата се втурнаха към ямата и шейната мина през тялото му. Мъжът скочи от шейната в момента, когато Кардиджи освобождаваше ръцете си и се измъкваше от дупката.
— Джим! — извика новодошлият, като го позна.- Какво става?
— Какво става ли? Нищо. Просто правя упражнение за укрепване на здравето си. Ах ти, проклет глупако! Какво става, а? Развържи ме по-скоро или веднага ще ти покажа какво е станало! По-живо, иначе ще омета палубата с главата ти!
— Уф! — въздъхна с облекчение той, когато мъжът започна да разрязва каишите с ножа си. — Какво се е случило ли? Та и аз самият искам да разбера. Ха кажи ми ти де!
Когато го обърнаха по гръб, видяха, че Кент е мъртъв. Пушката му, старомодно оръжие, което се зарежда откъм цевта, лежеше край него. Прикладът се беше откъснал от цевите. На дясната цев зееше цепнатина, дълга няколко инча. Матросът вдигна оръжието. От пукнатината рукна блестящ поток от златен прах. Едва сега Джим Кардиджи разбра всичко.
— Да пукна дано! — изрева той. — Ама че работа! Ето къде бил проклетият прах. Да ме убие господ, и тебе също, Чарли, ако не отърчиш веднага да донесеш коритото за промиване.