По тъмния блясък в очите и по умението им да всяват страх у кондукторите разпознаваше онези от пътниците, които също се уреждаха по втория начин.
Ако тези хора пътуваха с жените си, му се струваше, че те са сключили и брака си по втория начин благодарение на нечия бележчица извън всякакъв ред — такива другарки в живота имаха, подбрани, годни за износ, по-хубави от жените на останалите пътници.
Дори когато се заговорят помежду си, те сякаш непрекъснато повтарят някакво загадъчно спрежение:
аз — на теб,
ти — на мен,
той, тя, то — на мен, на теб, на него,
ние — на вас,
вие — на нас,
те — на нас, на вас, на тях.
Сега изразът „по втория начин“ му беше ясен. Той просто се беше оказал най-точната характеристика на бурната дейност, която развиваха някои субекти, смятащи себе си ако не за ангели, то поне за хора на място и оправни момчета.
Но самият израз „по втория начин“ ги издава. Той е излязъл, ако може така да се каже, от официалния свят на крадците и е навлязъл в света на неофициалните крадци, разграбващи съветската собственост по джобовете на рубашките, по кошниците. Това са още по-предприемчиви и нагли грабители на социалистическата собственост от онези, които нощем разбиват вагони в някоя сточна гара, за което и ги осъждат по съответния член.
Тук има всичко, предвидено от наказателния кодекс: и взломна кражба с бележка, и строителен бандитизъм с протекции, и заграбване на чуждо жилище посред бял ден и без всякакво чакане.
Рижавите юнаци невинаги ходят със заклана гъска под мишница.
Понякога слагат ръка върху чужди вагони с алабастър или мандарини, със замразена бяла риба или табуретки. Грабят. Оказва се, че всичко им е нужно.
— Днес се сдобих с пет хиляди тухли! Страхотна далавера! По държавни цени! А знаете ли по колко са на пазара?… Нека си стоят. Все някога ще ми влязат в работа. И без това смятахме след година-две да строим авгиеви къщи.
У нас със сигурност има къщички, издигнати по втория начин, напук на плана, въпреки ясната забрана на държавните органи, построени само защото някакъв много енергичен човек чрез измама, за сметка на държавата, за сметка на новите жилища за работниците, учените или специалистите е измъкнал отнякъде всички материали за своето гнезденце: и цимент, и покрив, и тоалетни чинии, и дограма, и паркет, и газови печки, и скъпоценния телефонен кабел. Отнел ги е от плана, объркал е картите, затруднил е работата, осуетил е нечии прекрасни начинания, проникнал е като микроб в чистия и светъл съветски организъм.
Другари, и още една важна новина! Но помнете, тя е тайна! Никому нито дума!
По-тихо!
У нас има и писатели по втория начин! (Не са много, но ги има.)
Композитори по втория начин! (Има ги.)
Художници?
Поети. (С връзки.)
Драматурзи. (Има известен процент.)
Кинорежисьори.
Това е тънка работа. И много сложна при това. В изкуството винаги е много сложно. Това също е голямо изкуство — да се намърдаш в литературата или музиката без опашка.
Всичките тези хора — и веселякът самоснабдител с протегнатата ръка, и строителният работник, който със стоппалка в ръка отклонява магнитогорския вагон с дървени трупи, и идеологическият джебчия с чужда слава на загриженото чело — всички тези „азнатебетинамене“ си мислят, че с връзки всичко може да се направи, че няма бариера, която да не можеш да прескочиш с помощта на роднинството, че по втория начин, с една бележка могат да се присламчат и към социалистическото строителство.
Но това не им се удава. Толкова обичаният от тях втори начин ще ги отведе в същите онези килии, откъдето е изпълзял този престъпен, циничен, антисъветски израз.
1933 година