Тя се спусна към него и се наведе леко, слагайки пръст на устните му.
— Шт… — Тя го целуна по челото и наклони глава към ухото му. — Сега си в безопасност…
Гуен обсипа лицето му със стотици бързи леки целувки, които бяха като нежен утешителен дъжд. Ръцете й галеха лицето и шията му, а сетне пръстите й започнаха да разкопчават копчетата на ризата му.
Лорънс я притегли към себе си и устните им се срещнаха в целувка с толкова силна еротична жар, че цялото му тяло като че ли се изтръгна от някакво древно робство.
— Искам те — прошепна гой и смъкна воала от раменете й, откривайки алабастровото съвършенство на кожата й. Лорънс я целуна по шията и тя простена и се притисна в него, дърпайки отчаяно ризата и панталоните му. Секунди по-късно голите им тела се долепиха едно в друго, окъпани от лунната светлина. Устите им бяха горещи и жадни, а телата им се движеха в съвършения вечен ритъм на истинската любов и чистата страст. Когато проникна в нея, тя изви гърба си като дъга и изкрещя, гърдите й се смазаха в гърдите му. Краката й се сключиха около него и го притеглиха по-дълбоко, стенанията и виковете й изпълниха стаята.
— Обичам те — каза той.
— Аз… — поде тя, но се задъха в изнемога и не можа да продължи.
Кръвта бушуваше във вените им и с всеки удар на техните сърца, ритъмът на телата им все повече се ускоряваше. Лорънс дишаше, хриптейки, а виковете на Гуен ставаха все по-силни и пронизителни с всяко следващо проникване.
— Лорънс — изпищя тя. — Господи… Лорънс…
Напрежението все повече нарастваше и нарастваше, докато бързаха към сладостната пропаст.
— Лорънс! — Гласът й сега беше по-рязък и остър.
Леглото се блъскаше в стената, пружините скърцаха неистово под тежестта им.
— Лорънс!
Тонът й се промени и той вдигна ръка към лицето й, за да отметне кичур коса от очите й… и в следващия момент целият свят се плъзна към бездната на лудостта. Пръстите му бяха уродливи, чепати и покрити с настръхнала козина, а в края на всеки от тях имаше дълъг нокът, завършващ със смъртоносен връх. И всеки нокът беше напоен в гореща кръв.
Лорънс се отдръпна рязко от нея и се втренчи в сляп ужас в тялото на Гуен. Всеки сантиметър от плътта й, от гърлото до бедрата й, беше разкъсан. Кръвта шуртеше от стотици грозни рани и виковете й сега бяха на ужасяваща агония. Гуен се взираше в него с безнадеждни очи и го дращеше с пръсти, сякаш опитвайки се да превърне тази реалност във фантазия, но с всеки удар на сърцето й, кръвта бликаше от гърдите й, устата й и…
Лорънс се събуди в ярост и болка, крещейки името на Гуен, проклинайки самия Бог. Беше се свил в ъгъла на килията си и се мъчеше да се изправи на крака, за да се хвърли към вратата, но успя да направи само две крачки, преди нещо да го сграбчи за гушата и да го дръпне обратно. Посегна към гърлото си и напипа студената неподатлива повърхност на железния нашийник и тежката верига, която водеше от него до масивен пръстен, хванат за сивата каменна стена. Беше окован като куче.
И беше буден.
По някакъв начин той знаеше, че това е истинският свят, и че всичко друго са били видения, породени от лекарствата и мъченията с леденостудената вода. Това… веригата на шията му, коравият камък под краката му… това беше истинско.
Лорънс падна на колене и заблъска пода с юмруци, проклинайки това място, проклинайки небето, проклинайки собствения си живот. Той сведе глава, докато челото му накрая се притисна в покрития с плесен под.
Остана там дълго време, чувствайки се съвършено сам и изгубен.
Но всъщност не беше сам.
Някой се беше настанил на тесния му нар. Това не беше дивото момче. Нито пък Гуен.
Сър Джон седеше там, кръстосал небрежно крак върху крак, с кафена чаша между дланите си и най-студената усмивка, която Лорънс някога бе виждал през живота си.
Четирийсет и втора глава
— Татко — каза Лорънс умоляващо, — защо?
— Хванах болестта в Индия — каза сър Джон тихо. — В Хиндукуш. Сингх и аз бяхме чували истории за далечна долина, където никога не бил стъпвал крака на бял човек и дивечът бил толкова изумителен, колкото и природната красота на местността. След като пропиляхме месеци наред в напразни търсения и скъпи водачи, ние най-накрая намерихме нашата Шангри Ла.
Лорънс поклати глава.
— Не разбирам. Защо ми разказваш това?
Баща му сложи пръст на устните си.
— Шт. Просто слушай, Лорънс. Това е твоят истински произход. — Сър Джон отпи от кафето си и сложи чашката настрани. — Ние спечелихме благоволението на местните ловци. Долината напълно отговаряше на онова, което легендите разказваха за нея. Дивечът беше невероятен, природата направо фантастична. А що се отнася до местните хора… е добре, на света няма по-здрава и по-първична връзка от тази, която свързва мъжете, които ловуват заедно. Постепенно опознахме техните обичаи. Поверия. Наред с многото други странни неща, те практикуваха един обред, за който вярваха, че дава на човек свръхестествени сили. Сили в лова и в секса.