Очите на сър Джон проблеснаха дяволито, което предизвика у Лорънс пристъп на гадене.
— Никое животно или жена не можела да устои на човек, който е участвал в тази черна магия. Никой от местните не можеше да се похвали, че е преминал през този ритуал, защото те смятаха, че той крие някои… ужасяващи последствия.
— Ритуал? — отекна Лорънс глухо.
Сър Джон се засмя и махна пренебрежително с ръка.
— Аз, разбира се, не повярвах и на дума от това, но бях заинтригуван. И така, местните ме насочиха към една пещера високо в планините, където според легендата живеело странно създание. След като дни наред се изкачвахме и лутахме по планинските пътеки аз най-накрая я открих. Пещерата… И странното създание, което живееше в нея.
Лорънс се изправи. Въпреки остатъчния ефект от лекарствата, с които го бяха натъпкали, цялото му внимание сега беше съсредоточено върху баща му.
— Това беше едно момче. — Сър Джон се засмя и поклати глава. — Едно диво примитивно момче, което ме нападна.
— И то… те ухапа? — попита Лорънс шепнешком.
— О, да. Бях ухапан. От него. След това се върнах при ловците от племето, убеден, че са си направили шега с мен. — Той вдигна леко глава, сякаш споменът беше оживял в ума му. Студената усмивка на устните му не трепна. — Скоро обаче научих, че не е така.
Лорънс се взираше в него с нарастващ ужас, който засенчи историята, която баща му разказваше. Отвращението и мъката заплашваха да разкъсат сърцето му.
— Майка ми… — промълви той.
Сър Джон чакаше.
— Тя не се е самоубила… нали?
Усмивката на сър Джон стана още по-студена.
— Не — отвърна той. — Предполагам, че аз съм го направил.
Лорънс изкрещя…
… И той отново беше там, под дъжда в онази ужасна нощ, близо до фонтана с езерцето, в което се отразяваха неприветливите стени на „Толбът Хол“. Облаците постепенно се разкъсваха, дъждовните капки падаха като сълзи и луната надникна отгоре като хищно създание, бдително и гладно.
Лорънс стоеше на двайсетина крачки от фонтана, облечен в дрехите, които носеше в приюта за душевноболни. Той знаеше, че това е сън, но по някакъв начин беше станал част от него. Знаеше също, че всичко, което виждаше, се беше случило преди години. Ставаше свидетел на собствената си памет, на нещо, което не бе успял да запомни напълно, защото събитието го беше тласнало към състояние на шок и лудост.
Той бе видял майка си да лежи просната в ръцете на баща му. Фигурите им бяха очертани като силуети, сър Джон беше с гръб към него. В нощта проехтя вик и Лорънс се обърна, за да види самия себе си, слабичко деветгодишно момче, което стоеше на вратата на зимната градина. Под сиянието на проблесналата светкавица лицето на младия Лорънс изглеждаше неуверено и стреснато.
— Мамо? — прошепна момчето, пристъпвайки колебливо навън.
Нощта бе разкъсана от вой, който дойде от коленичилата фигура на сър Джон, вдигнал нагоре глава, крещейки към бурята. В този момент положението на тялото в ръцете му се промени и Лорънс — момчето и мъжът — видя ръката на Солана да пада отпуснато, удряйки се в мократа земя. Черният дъжд се стичаше от нея, от ръката й, от тялото й, от кожата й. Река от тъмнина, която се лееше от нея и се носеше над каменните плочи към Лорънс.
— Мамо…? — извика Лорънс отново и този път баща му чу слабия му жаловит глас. Сър Джон се извърна, все така притискайки Солана до гърдите си. Когато проблесна нова светкавица, Лорънс видя чертите на ужасна невъзможна мъка, врязани дълбоко в лицето му. Очите на баща му тъмнееха, изпълнени със скръб, ярост и гняв пред непоносимата загуба.
Но не това се беше случило. Далеч не, и Лорънс, мъжът, който сега стоеше в големия театър на паметта видя една друга версия на събитията от онази нощ.
Просветна мълния и Лорънс видя тялото на майка си. Той потърси с очи раните на китките й, където си беше прерязала вените, макар вече да знаеше, че няма да ги открие. Там имаше други рани.
Пристъпи по-близо, заставайки точно зад момчето и когато над тях проблесна следващата светкавица, той видя красивото лице на майка си. Толкова бледо и неподвижно. Видя и гърлото й… Аленочервено и разкъсано. Раните по гърдите, ръцете и краката й не бяха тънките разрези на бръснач. Това бяха следи от ухапвания. Жестоки и свирепи.