Седмиците се редуваха и парите разпалваха страстта на Рубо към хазарта. Той не правеше големи залози, но тъй упорито, тъй мръсно не му вървеше, че всекидневните малки загуби се трупаха и се превръщаха в огромни суми. Към края на месеца пак се озова без пукната пара, дори бе задлъжнял срещу честната си дума с няколко наполеона и направо се съсипа, защото не смееше да пипне карта. Така се бореше със себе си, че едва не легна болен. Натрапчивото видение на деветте банкноти, погребани под паркета в трапезарията, мира не му даваше — виждаше ги през дървените фигурки, чувствуваше как изгарят подметките му. Като си помислеше, че само да пожелае, и може да си вземе още една! Но този път клетвата си беше клетва, по-скоро би си пъхнал ръката в огъня, отколкото в оная дупка. Една вечер обаче, когато Севрин бе заспала рано, не издържа и повдигна перваза с такава тъга и злоба, че очите му се напълниха със сълзи. За какво да се бори? Щеше да си причини само излишни страдания, защото ясно разбираше, че ще ги измъкне една по една, до последната.
На другия ден Севрин случайно забеляза прясната драскотина на ръба на перваза. Тя се наведе и установи, че паркетът пак е разместван. Очевидно мъжът й продължаваше да измъква парите. Изненада се от обзелия я гняв, защото обикновено не проявяваше користолюбие, без да се смята, че също бе готова по-скоро да умре от глад, отколкото да докосне опетнените с кръв пари. И все пак нима те не бяха толкова нейни, колкото и негови? Защо той се разполагаше с тях, като се криеше и дори не се съветваше с нея? До обед се измъчваше от желанието да се убеди и на свой ред би отместила перваза, за да погледне, ако не бе усетила как косите й настръхват при мисълта да рови там сама. Ами ако от дупката се надигне мъртвецът? От този детински страх трапезарията й стана толкова противна, че взе ръкоделието си и се затвори в спалнята.
Вечерта, докато ядяха мълчаливо остатъците от яхнията, отново се раздразни, като забеляза, че той неволно попоглежда към оня ъгъл на паркета.
— Пак си пипал там, нали? — запита рязко тя.
Той вдигна изненадано глава.
— Какво съм пипал?
— О, не се преструвай, чудесно ме разбираш… Само че слушай какво ще ти кажа: не желая повече да вземаш от тях, защото те са толкова твои, колкото и мои, и направо се разболявам, като си помисля, че ги докосваш.
Той обикновено избягваше кавгите. Семейният им живот сега беше само неизбежно общуване между двама души, обвързани, но чужди един на друг, които прекарваха по цели дни, без дума да си разменят, срещаха се и се разделяха безразлични и самотни. И този път той се задоволи да свие рамене, без да й дава никакво обяснение.
Тя обаче бе много раздразнена и искаше веднъж завинаги да свърши с укритите пари — въпрос, който я измъчваше от деня на престъплението.
— Държа да ми отговориш… Посмей само да ми кажеш, че не си ги пипал.
— Теб какво те засяга?
— Засяга ме, защото просто ми се гади, като си помисля. И днес толкова ме беше страх, че не се реших да остана тук. Всеки път, като ровиш там, три нощи ме мъчат кошмарни сънища. Никога досега не сме говорили за тези пари. Остави ги мирно и тихо и не ме принуждавай да си спомням за тях.
Той я гледаше втренчено с големите си очи и повтори натъртено:
— Какво те засяга, че ги пипам, нали не те карам теб да ги пипаш? Това си е моя работа, отнася се до мен.
Тя щеше да замахне рязко, но се сдържа. После, развълнувана, с изписани на лицето мъка и отвращение, каза:
— Ах, знаеш ли, не те разбирам… Преди беше честен човек. Да, никога не би взел и петаче от някого… За онова, дето го направи, може да ти се прости, защото тогава беше напълно полудял и подлуди и мен… Ама тези пари, ах, тези отвратителни пари, които би трябвало да забравиш, а ти ги крадеш малко по малко, за да си правиш удоволствието!… Какво става, как можеш да паднеш така низко?
Той я слушаше и в един миг на просветление сам се удиви, че е стигнал до кражба. Не можеше да осъзнае кога и как се бе извършило неговото бавно падение, не разбираше как убийството е унищожило всичко наоколо му, не можеше да си обясни как бе започнал да води ново, съвсем различно съществуване и сам бе станал друг човек сред разрушеното си семейство, а жена му се бе отдръпнала отчуждена и враждебна. Но всичко това бе непоправимо, той замахна, сякаш да се освободи от непоносимите мисли, и изломоти:
— Като се пука човек от досада вкъщи, търси разтуха навън. Ти вече не ме обичаш и…