Като слязохме от мансардата, бай Рашко ми рече:
— Добре, че този въпрос се уреди. Сега хем ти няма да студуваш, хем аз няма да треперя!
— Ти да трепериш? Защо? — учудих се аз.
— Как защо? — поклати глава бай Рашко. — Ами я си представи, че другарят Диновски беше научил за бараката? Най-напред щеше здраво да ми тегли ушите, задето съм те настанил в такова никакво жилище, а след туй щеше да ме гази, че се разпореждам с министерско имущество без негово разрешение!
— Напразно си брал страх! — рекох. — Съвсем напразно! В случай че беше се случил провал — рекох, — моя милост щеше да подпише декларация, че сам съм открил бараката и че съм влязъл в нея с ВЗЛОМ!
— Хм! — повдигна рамене бай Рашко.
— Кълна се във фамилната си чест, че щях да подпиша такава декларация! — рекох му аз.
Новогодишен поздрав
В навечерието на миналата Нова година подарих на Лили томчето «Прокълнати поети». Там беше поместено стихотворението на Едгар По «На една от рая». Стихотворението започваше така:
Над тоя куплет написах:
«И за мен ще бъдат тези цветя!» — Честита Нова година!
Днес изпратих на Лили новогодишна честитка: зимен пейзаж. На гърба на картичката написах:
«Честита Нова година! Желая ти здраве и много сполуки!»
Свръхбанален и идиотски беше този поздрав, но друго не успях да измисля.
Какъв позор!
Хроника
Вместо на бригада комсомолският комитет ме изпрати в Белоградчик — да съм помагал при почистването на Астрономическата обсерватория. В комитета имаше две другарки — разцелувах ги от радост. Те разбраха причините на радостта ми и не ми се разсърдиха.
Вторият курс започна за мен с едно тъжно събитие — почина майка ми. Пристигнах в Горно Ряхово за погребението през окръжния град. Нямах сърце да се отбия в Н.
В началото на годината се записах в музикалния курс при алианса. Толкова ми хареса пианото, че реших да взимам извънредни уроци при проф. М. Професорските такси са високи, затова се принудих да преподавам уроци по математика. Но пианото изкупва всичко! В пианото като че ли е събрана цялата вселена — от Питагор до Айнщайн! Казано поетичному, пианото е умаленият модел на света, над който размахва криле интегралното уравнение на Мирозданието.
Тежичък стана денят ми, но се държа. И на пазар ходя за старците си, дори понякога играя на домино с моя хазаин. Като виждам колко висше развлечение е за него тази простичка игра, стискам зъби и сядам на масата. И по принцип падам, а той се чувствува след всяко мое «поражение» като Наполеон след великата си победа при Лайпциг…