Криминалистите бяха единодушни, че Датура и Андре са преместили трупа на сухо място.
Аз не споделях тяхната версия. Датура и Андре бяха пазили на стълбите. Нито имаха време, нито бяха склонни да изпратят с почит загиналия си другар.
Вдигнах очи от обувката и погледнах към пустинята. Какво ли го беше накарало да продължи? Нуждата или надеждата?
Може би някой ден турист щеше да открие мумифицирани човешки останки, облечени в черно, но без обувки. Останки, свити на кълбо, в дупка на лисици, напусната от тях, за да приютят мъж, който е искал да почива в мир, скрит и недостъпен за неговата ненаситна богиня.
Изчезването на Робърт пробуди у мен опасението, че властите може да не намерят и телата на Андре и змиеподобния му спътник.
Когато стигнахме края на отводнителната система, заварихме вратите-решетки отворени. От другата им страна водата се спускаше по висока каскада в пещера — първата от многото пещери, които образуваха архипелаг от подземни морета в този район.
Територия, която беше още неизследвана и прекалено опасна за претърсване. Съвсем правилно криминалистите не дръзнаха да продължат нататък.
Екипът от експерти твърдеше, че водата, движеща се с голяма скорост и обладаваща страшна сила, е била възпрепятствана от запушените от боклуци решетки, натиснала е върху вратите и с натиска си е счупила резето, след което трупът е полетял надолу.
Въпреки че и този сценарий не ми изглеждаше правдоподобен, нямах желание да водя независимо разследване.
В интерес на собственото ми самообразование обаче, а Ози Бун много обича да ме гледа как се самообразовам, аз потърсих значението на някои думи, които преди не ми бяха известни.
Думата „мундунугу“ съществува в сходни форми в няколко различни източноафрикански езици. Мундунугу значи шаман.
Поклонниците на вуду магията вярват, че човешкият дух има две части.
Първата е неговият „гро бон анж“ или „големият добър ангел“ — жизнената сила, която характеризира всички създания и която им дава живот. Гро бон анж се вселява в тялото още при зачатието и след смъртта мигом се връща при Бог, от който и произхожда.
Втората съставна част е „ти бон анж“ или „малкият добър ангел“. Той е естеството на личността, неговият индивидуален портрет, сборът от неговите жизнени превратности, действия и вярвания.
След смърт, понеже понякога той блуждае и се забавя по пътя си към вечния дом, ти бон анж е уязвим за бокор, който е вуду шаман, практикуващ по-скоро черна, отколкото бяла магия. Бокорът може да улови ти бон анж, да го затвори в бутилка и да го съхранява там, за да го използва за пъклените си цели.
Казват, че един опитен бокор с помощта на добре произнесени заклинания може дори да открадне ти бон анж от тялото на жив човек.
Да откраднеш ти бон анж от друг бокор или мундунугу се смята за изключително постижение сред странната пасмина люде, болни от луда крава. Шевал на френски означава „кон“. Но за почитателя на вудуто шевал е трупът, който винаги трябва да е пресен, току-що взет от моргата или с каквито и да било други средства. В него се вкарва ти бон анж. Възкръсналият мъртвец може би копнее за рая — или дори за ада — но се намира под железния контрол на бокора.
Тук не коментирам значението на тези екзотични думи. Давам тяхното определение само за ваше сведение и оставям изводите на вас.
Както вече споменах преди, аз съм рационален човек, но със свръхестествени възприятия. Всеки ден вървя по ръба на острието. Оцелявам, като винаги намирам златната среда между резонното и нерезонното, между рационалното и ирационалното.
Сляпото следване на ирационалното е равносилно на чиста лудост. Но ревностното придържане само към рационалното, като в същото време се отрича съществуването на каквито и да било мистерии на живота и неговото значение — това е не по-малка лудост, отколкото фанатизма и невежеството.
Хубавото в живота както на готвача, така и на монтьора на гуми е, че по време на напрегнатия работен ден те нямат време да се замислят за подобни неща.
Шейсет и трета глава
Чичото на Сторми, Шон Луелин, е свещеник в църквата „Сейнт Бартоломю“ в Пико Мундо.
След смъртта на родителите й, когато Сторми била само на седем години и половина, тя била осиновена от семейство от Бевърли Хилс. Вторият й баща постоянно се гаврел с нея.
Сама, объркана и засрамена, тя накрая намерила у себе си куража да потърси помощта на социалните служби.
След като избрала достойнството пред унижението, куража пред отчаянието, тя живяла в сиропиталището към „Сейнт Бартоломю“, докато не завършила гимназия.