— Вие не знаете — изрече тя, но думите ѝ можеха да се отнасят както за мен, така и за етажерката зад гърба ми, — колко е хубаво да имаш дъщеря!
И след заключителната си реплика, тя се оттегли зад кулисите.
— Един бог знае — каза мис де Хавиланд, — какво ще каже пред полицията!
— Всичко ще бъде наред — успокои я София.
— Но може да каже какво ли не.
— Не се безпокой — рече София. — Ще играе така, както ѝ е наредил режисьорът. А режисьорът съм аз!
София тръгна след майка си навън, а после се върна и съобщи:
— Тук е главният инспектор Тавърнър, който иска да те види, татко. Нали няма да възразиш, ако Чарлс остане при вас?
Стори ми се, че върху лицето на Филип Леонидис се появи съвсем леко объркване. И може би наистина беше объркан! Но навикът му да не показва никакви чувства, този път беше в моя полза. Гласът му едва се чуваше, когато промърмори:
— О, разбира се… разбира се.
Влезе главният инспектор Тавърнър. Внушителната му външност, излъчваща сигурност и деловитост, действаше някак си успокоително.
С държането си сякаш искаше да каже: „Ще ви притесня за съвсем мъничко, а после ние всички ще си отидем завинаги — и едва ли ще има някои по-доволен от мен, когато всичко свърши. Мога да ви уверя, че наистина не ни се ще да се мотаем наоколо…“
Не знам как успя да го внуши, но го постигна без думи, като просто притегли стола си до бюрото. Седнах малко встрани, за да не им преча.
— Да, инспекторе? — подкани го Филип. Мис де Хавиланд се обади троснато:
— Нали нямате нужда от мене, инспекторе?
— За момента не, мис де Хавиланд. Но бих искал да разменим няколко думи по-късно…
— Разбира се. Ще ме намерите на горния етаж.
Едит де Хавиланд излезе и затвори вратата след себе си.
— Е, господин инспекторе? — подкани го отново Филип.
— Знам, че сте много зает и не ми се иска да ви задържам излишно. Но мога да ви уверя със сигурност, че подозренията ни се потвърдиха. Баща ви не е починал и естествена смърт. Смъртта му е настъпила в резултат на свръхдоза фисостигмин — или по-познат като езерин.
Филип кимна с глава. Не ми изглеждаше никак развълнуван.
— Не зная дали това ви говори нещо? — продължи Тавърнър.
— За какво да ми говори? По мое мнение, баща ми сигурно е взел отровата случайно.
— Наистина ли смятате така, мистър Леонидис?
— Да, струва ми се, че е напълно възможно. Не забравяйте, че наближаваше деветдесетте, а пък и зрението му беше съвсем зле.
— Значи е изпразнил съдържанието на шишенцето с капките за очи в шишенцето с инсулина. Наистина ли смятате, че подобно предположение може да бъде правдоподобно, мистър Леонидис?
Филип не отговори. Лицето му стана още по-непроницаемо.
— Шишенцето за капките беше открито празно — продължи Тавърнър, — в кофата за смет, без никакви отпечатъци от пръсти върху него. Само по себе си, това е любопитно. При нормални обстоятелства, трябваш да има отпечатъци. На баща ви, вероятно на съпругата му или пък на прислужника…
Филип Леонидис вдигна очи.
— Какво ще кажете за прислужника? — рече той. — Какво мислите за Джонсън?
— Намеквате, че Джонсън може да е предполагаемият престъпник ли? Разбира се, може да е бил той. И когато се замислим за мотивите му, положението изглежда съвсем различно. Баща ви е имал навика да му изплаща допълнително възнаграждение всяка година и ежегодно е увеличавал сумата. Баща ви му е дал да разбере, че ще получава тези пари вместо сумата, която би получил иначе от завещанието му. А след седем години служба, премиалните са станали вече доста значителна сума и продължават да растат. Очевидно е, че Джонсън е бил заинтересован баща ви да живее колкото се може по-дълго. Нещо повече, отношенията им са били отлични, а сведенията от предишното работно място на Джонсън са безупречни — той е изключително съвестен и верен прислужник. — Тавърнър замълча. — Нямаме никакви подозрения към Джонсън.
— Разбирам — глухо рече Филип.
— А сега, мистър Леонидис, вероятно ще ми обясните подробно какво сте правили в деня, когато е починал баща ви?
— Разбира се, инспекторе. През целия ден бях тук, в същата стая, с изключение на часовете за храна, разбира се.
— Видяхте ли се изобщо с баща ви?
— След закуската отидох да му кажа добро утро, както обикновено.
— Имаше ли някой друг при вас?
— Моята… ъ-ъ… мащеха беше в стаята.
— Имаше ли нещо необичайно в поведението му?
Филип отвърна с лека насмешка:
— Нямаше никакви признаци да е уведомен, че ще бъде убит през същия ден.
— Обитаваната от баща ви част от къщата, напълно ли е отделена от помещенията тук?
— Да, единственият достъп, дотам е през вратата в преддверието.