— Държите ли заключена онази врата?
— Не.
— Никога ли?
— Не знам някога да са я заключвали.
— И всеки би могъл да премине свободно между двете части на къщата, така ли?
— Естествено. Помещенията му бяха отделени, просто за да не го безпокоим излишно.
— Кога научихте за смъртта на баща ви?
— Брат ми Роджър, който обитава западното крило на горния етаж, дотича и ми каза, че баща ми е получил внезапен пристъп. Дишал трудно и изглеждал съвсем зле.
— И какво направихте вие?
— Обадих се по телефона на лекаря, за което явно никой не беше се сетил. Докторът го нямаше и аз оставих съобщение, молейки го да дойде веднага, щом се появи. После се качих горе.
— А после?
— Баща ми бе наистина много зле. Издъхна, преди да пристигне лекарят.
В гласа на Филип не се усещаше никакво вълнение. Просто изброяваше фактите.
— Къде бяха останалите членове на семейството ви?
— Съпругата ми беше в Лондон. Върна се малко по-късно. Струва ми се, че София я нямаше. Двете ми по-малки деца, Юстас и Джоузефин, си бяха вкъщи.
— Надявам се, че няма да ме разберете погрешно, мистър Леонидис, ако ви попитам как ще се отрази смъртта на баща ви върху финансовото ви състояние.
— Напълно разбирам желанието ви да узнаете всички подробности. Баща ми ни осигури финансово преди доста години. Направи брат ми председател на управителния съвет и основен акционер в „Асошиейтед Кейтъринг“ — най-голямата негова компания, като повери ръководството ѝ изцяло в негови ръце. На мое име беше прехвърлена сума, която баща ми сметна, че е равностойна — мисля, че действителната сума беше сто и петдесет хиляди дири в различни акции и ценни книжа така, че да боравя със средствата, както намеря за добре. Беше прехвърлил доста значителни суми и на двете ми сестри, които по-късно починаха.
— Но въпреки това, той си оставаше много богат нали?
— Не, в действителност бе оставил за себе си сравнително скромна сума. Твърдеше, че парите ще поддържат желанието му да живее. Но по-късно — върху устните на Филип за първи път се прокрадна неясна усмивка, — забогатя още повече, в резултат на различни начинания.
— Брат ви и вие самият, сте се пренесли да живеете тук. Но не в резултат на някакви финансови… затруднения, нали?
— Разбира се, че не. Просто заради удобството. Баща ми винаги ни е казвал, че когато и да поискаме, можем да дойдем да живеем при него. А поради разни семейни причини, за мен беше най-удобно да постъпя именно така. Освен това — решително добави Филип, — обичах много баща ми. Пренесох се тук със семейството ми през 1937 г. Не плащам никакъв наем, но покривам моята част от данъците и разноските.
— А брат ви?
— Брат ми дойде след бомбардировките през 1943 г., при които домът му бе разрушен.
— А сега, мистър Леонидис, имате ли някаква представа какви са подробностите в завещанието на баща ви?
— Имам много точна представа. Той преправи завещанието си през 1946 г. Баща ми не бе потаен човек. Държеше извънредно много на семейството си. Свика семейния съвет, на който присъстваше и адвокатът му, който, по молба на баща ми, ни разясни условията на завещанието. Предполагам, че вече знаете какви са те. Мистър Гейтскил несъмнено ви е уведомил. Сумата от сто хиляди лири приблизително, освободена от данъци, се оставя на мащехата ми, в допълнение към вече получената доста крупна сума по брачния договор. Остатъкът от имуществото му се дели на три части — едната за мен, другата за брат ми, а с третата се купуват лихвоносни ценни книжа за тримата внуци. Имението е голямо, но данъкът за наследство ще бъде много висок.
— Има ли нещо завещано за прислугата или за благотворителни цели?
— Няма нищо завещано за подобни цели. Заплатата на прислужниците се увеличаваше ежегодно, ако останаха на работа при него.
— Извинете, че ви задавам подобен въпрос. Мистър Леонидис, но имате ли някакви парични затруднения?
— Подходният данък, както ви е известно, инспекторе, е доста висок, но доходите ми напълно задоволяват собствените ми нужди, както и разходите на съпругата ми. Освен това, баща ми често ни отпускаше доста щедри суми, а ако възникнеше нещо непредвидено, веднага ни се притичваше на помощ.
Филип добави хладно и точно:
— Мога да ви уверя, че не съществуват никакви финансови причини, поради които да съм пожелал смъртта на баща ми, инспекторе.
— Много съжалявам, мистър Леонидис, ако си помислихте, че съм допускал подобно нещо. Но сме длъжни да изясним всички факти. Много ми е неприятно, но сега трябва да ви задам няколко твърде деликатни въпроса. Ще ви попитам за взаимоотношенията между баща ви и съпругата му. Какъв беше съвместният им живот?