— Да, разбирам — бавно изрекох аз. — Както при подмяната на инсулина с езерин, нали?
— Точно така.
— Мислите ли, че го е направил без знанието на Бренда?
— Това би обяснило защо не е изхвърлила шишенцето с инсулина. Разбира се, те може да са го измислили заедно или пък тя сама да е замислила номера с отравянето — лека и спокойна смърт за уморения престарял съпруг, след която всичко за тях се урежда по най-добрия начин! Но се обзалагам, че тя не е нагласила капана. Жените обикновено нямат доверие в надеждността на техническите средства. И имат право. Лично аз мисля, че идеята за езерина е била нейна, но тя е накарала сляпо влюбения в нея роб да извърши подмяната. Тя е от ония жени, които обикновено избягват сами да вършат мръсната работа. И после съвестта им е чиста.
Замълча, а после продължи:
— Мисля, че след като имаме писмата, от следствието ще решат, че случаят може да се даде на прокуратурата. Но ще трябва да обясняваме надълго и нашироко! А после, ако хлапето се оправи, всичко ще си дойде на мястото. — Погледна ме изпитателно. — Как се чувства човек, сгоден за около половин милион лири стерлинги?
Потръпнах смутено. В настъпилата възбуда на последните няколко часа бях забравил за промените в завещанието.
— София все още нищо не знае — казах аз. — Искате ли да я уведомя?
— Доколкото разбирам, Гейтскил ще съобщи тъжната (или радостна) новина след дознанието утре. — Тавърнър замълча и ме загледа замислено.
— Чудно ми е — рече той — как ли ще я приемат в семейството?
20
Дознанието премина, почти както бях предвиждал. Отложено бе по молба на полицията.
Настроението ни бе добро, тъй като предишната вечер бяха съобщили от болницата, че нараняванията на Джоузефин не са толкова сериозни, колкото предполагахме и че ще се възстанови бързо. Доктор Грей каза, че не са разрешени никакви свиждания, дори и на майка ѝ.
— Особено на майка ѝ — промърмори София пред мен. — Изрично подчертах това пред доктор Грей. Във всеки случай, той познава майка ми.
Сигурно съм я изгледал доста изненадано, защото София ме попита рязко:
— Защо ме гледаш така?
— Ами… все пак, майка е…
— Радвам се, че някои от понятията ти са доста старомодни, Чарлс. Но все още не си съвсем наясно на какво е способна майка ми. Горкичката ми майка няма да може да се въздържи да не изиграе някаква силно драматична сцена. А подобни сцени никак не са подходящи за човек, възстановяващ се от наранявания в главата.
— Ти наистина се сещаш за всичко, нали, мила?
— Ами някой трябва да го прави, след като дядо ми вече го няма.
Погледнах я замислено. Разбрах, че прозорливостта на стария Леонидис не бе го излъгала. София бе поела върху себе си тежестта на неговите отговорности.
След като дознанието приключи, Гейтскил ни придружи до Трите фронтона. Прокашля се и заговори важно:
— Смятам за свой дълг да направя важно съобщение.
За целта семейството бе се събрало в приемната на Магда. При така стеклите се обстоятелства, изпитвах доста приятния гъдел на човека зад кулисите. Знаех предварително какво щеше да каже Гейтскил.
Приготвих се да наблюдавам реакциите на всички.
Гейтскил говореше сбито и сухо. В държането му нямаше и следа от някакво лично отношение, нито пък се чувстваше раздразнение. Първо прочете писмото на Аристид Леонидис, а после и самото завещание.
Беше ми много интересно да ги наблюдавам. Искаше ми се да мога да гледам едновременно навсякъде.
Не отделях голямо внимание на Бренда и на Лорънс. Условията за Бренда и в настоящото завещание си оставаха същите. Следях предимно Роджър и Филип, а след тях — Магда и Клемънси.
Първото ми впечатление бе, че всички се държаха много добре.
Устните на Филип бяха плътно стиснати, а красивата му глава бе облегната назад върху огромното кресло, на което бе се разположил. Не каза нито дума.
За разлика от него, Магда се разприказва веднага след като Гейтскил свърши, а гласът ѝ забушува над тихата му реч подобно на приливна вълна върху малко поточе.
— Скъпа София — колко удивително… колко романтично. Представяте ли си колко ловък и хитър е бил старият Сладуран — като някакво лукаво дете. Не ни ли е вярвал? Мислил ли е, че ще се обидим? Изобщо не личеше, че е обичал София повече от нас, останалите. Наистина, какъв драматичен обрат.
Магда скочи внезапно на крака, приближи се с танцуващи стъпки до София и направи изключително царствен реверанс.
— Мадам София, вашата бедна и разорена майка ви моли за подаяние — изрече тя с глас на коренячка лондончанка. — Бъдете милостива и ми дайте петаче. Мама иска да отиде на кино.