Пръстите ѝ, извити като нокти на птица, посегнаха настойчиво към София.
Без да помръдва, Филип процеди през стиснатите си устни:
— Моля ти се, Магда, няма никаква нужда от излишни шутовщини.
— О, Роджър — извика Магда, обръщайки се внезапно към Роджър. — Горкичкият ми Роджър. Старият Сладуран се готвеше да ти помогне, но умря, преди да може да го направи. А сега Роджър няма да получи нищо. София — обърна се тя повелително към дъщеря си, — непременно трябва да направиш нещо за Роджър.
— Не — обади се Клемънси. Тя бе пристъпила напред. Лицето ѝ излъчваше предизвикателство. — Нищо няма да правиш. Съвсем нищо.
Роджър се приближи тромаво към София като някаква голяма обичлива мечка.
Пое нежно ръцете ѝ в своите.
— Не искам нито стотинка, скъпо мое момиче. Веднага щом цялата работа се изясни — или заглъхне, което е по-вероятно, ние с Клемънси ще заминем за Карибските острови и ще заживеем скромно. Ако някога закъсам съвсем, ще се обърна към главата на семейството — рече той с мила усмивка, — но дотогава не искам нито стотинка. Аз наистина съм много обикновен човек, скъпа — попитай Клемънси дали не съм такъв.
Неочаквано се разнесе нечий глас. Беше гласът на Едит де Хавиланд.
— Всичко това е много добре — каза тя, — но трябва да вземеш предвид какво ще си кажат хората. Ако ти банкрутираш, Роджър, и после изчезнеш накрая на света без София да ти е протегнала ръка за помощ, то тогава ще се чуят доста злонамерени приказки, които няма да бъдат приятни на София.
— Какво значение има общественото мнение? — сопнато попита Клемънси.
— Знаем, че за теб то няма никакво значение, Клемънси — троснато отговори Едит де Хавиланд, — но София живее в тукашния свят. Тя е много умно момиче и има добро сърце, а не се съмнявам, че Аристид е бил напълно прав, когато е решил, че трябва да повери на нея семейното богатство, макар че, според нашите английски представи е странно човек да пренебрегне живите си синове, но мисля, че ще бъде много неприятно, ако се разчуе, че София е проявила алчност и е оставила Роджър да фалира, без да се опита да му помогне.
Роджър се приближи до леля си. Прегърна я и я притисна към себе си.
— Лельо Едит — каза той. — Много си мила и винаги си готова да се бориш, но не можеш да ни разбереш. Клемънси и аз знаем какво искаме, а също и какво не искаме!
Клемънси, по чиито страни неочаквано се появиха червени петна, стоеше и гледаше предизвикателно към всички.
— Никой от вас — заяви тя — не разбира Роджър. Никога не сте го разбирали! И не мисля, че някога ще го разберете! Хайде, Роджър.
И двамата напуснаха стаята, докато мистър Гейтскил се прокашля и започна да събира книжата си. Лицето му изразяваше пълно неодобрение. Съвсем очевидно бе, че никак не одобряваше случилото се преди малко.
Погледът ми най-после се спря върху самата София. Беше много красива така, както бе застанала до камината, с вдигната брадичка и невъзмутим поглед. Току-що бе наследила огромно богатство, но не можех да се отърва от мисълта, че изведнъж бе станала ужасно самотна. Между нея и близките ѝ бе се издигнала преграда. Отсега нататък тя бе отделена от останалите и бях уверен, че вече е осъзнала и е наясно с този факт. Старият Леонидис бе ѝ предал отговорността си — знаел е какво означава подобно бреме, а и тя самата вече го усещаше. Вярвал е, че София е достатъчно силна, за да го понесе, но тъкмо в този миг изпитвах дълбоко съчувствие към нея.
Досега не бе казала нищо — в действителност, не бе имала и възможност, но много скоро щяха да я накарат да заговори. Зад привързаността на семейството ѝ към нея вече усещах, че се появява скрита неприязън. Дори и в чудесно изиграния от Магда етюд се усещаше, според мен, едва доловима завист. А имаше и други неизразени чувства, които все още не бяха се появили наяве.
Покашлянето на мистър Гейтскил отстъпи място на точна и отмерена реч.
— Позволете ми да ви поздравя, София — започна той. — Вие сте много богата жена. Но не бих ви посъветвал да предприемете каквито и да е… ъ-ъ… прибързани действия. Мога да ви предплатя, ако имате нужда от пари за ежедневни разходи. Ако желаете да обсъдим бъдещи начинания, с удоволствие ще ви предложа най-доброто, с което разполагам. Определете час, в който да се срещнем в кантората ми в Линкълнсен, след като сте обмислили всичко.
— Роджър… — започна упорито Едит де Хавиланд.
— Роджър — прекъсна я бързо мистър Гейтскил, — трябва сам да се погрижи за себе си. Той е зрял мъж — ъ-ъ, мисля, че е на петдесет и четири години. А Аристид Леонидис е имал право, нали знаете. Роджър не е човек за търговия. И никога няма да бъде такъв. — Погледна към София. — Ако изправите отново на крака „Асошиейтед Кейтъринг“, недейте да се заблуждавате, че Роджър би могъл да я управлява успешно.