На прост език това означава, че определени съставки в чесъна пречат на рака да започне ужасната си дейност и могат дори да възпрат вече появилия се рак. Според мен това е смело твърдение, но то е направено въз основа интерпретацията на изследванията на двамата автори, върху които те несъмнено са размишлявали сериозно.
През 1989 година д-р Джанг и неговите колеги успяват да предизвикат промени, предхождащи развитието на злокачествен тумор в черния дроб на животни, като им давали химическото вещество диетилнитрозамин — известен канцероген. И отново чесънът доказал благотворното си въздействие в този ранен стадий. Японски изследователски екип достига до подобни резултати при работата си с мишки.
В „Изследвания върху рака“, 1988 година, д-р М. Дж. Варгович и неговите колеги от Тексаския университет огласяват резултатите при използването на химически канцероген, с който предизвикват рак на хранопровода на плъхове. Хранопровод е тръбата, през която преминава всичката погълната от нас храна. Тя започва в задния край на устата и свършва при входа за стомаха. Ракът на хранопровода се среща и при хората, но се лекува много трудно.
Плъховете, на които давали от канцерогена, развили тумори по хранопровода. Онези плъхове, на които към канцерогена прибавили и диалил сулфид, вторичен продукт на чесъна, не получили никакви поражения. Мислите, на които ни навежда това, са изключително вълнуващи, но само когато резултатите бъдат потвърдени върху хора, а не върху плъхове, ще знаем, че чесънът наистина може да предизвика такъв драматичен ефект.
Д-р В. Ю и неговите колеги от Пекинския институт в Китайската народна република направили изследвания, свързани с чесъна и рака на стомаха. Резултатите са публикувани през 1989 година във „Вестник на националния онкологичен институт“ под заглавие „Луковите зеленчуци и намаленият риск от рак на стомаха“. Това проучване е от особен интерес, защото се базира на наблюденя най-вече върху хора, а не върху животни, и е проведено в част на Китай, в която ракът на стомаха преобладава над другите заболявания.
Включени са били две групи хора, първата от 564 болни от рак на стомаха и втората — 1 131 човека без такива признаци. Лекарите отбелязали значително намаляване разпространението на рака на стомаха вследствие увеличената консумация на лукови зеленчуци. Пациентите, приели най-големи количества от тях, предимно лук и чесън, били изложени само на 40% риск за развиване рак на стомаха в сравнение с онези, които ядяли най-малко лукови. Да се надяваме, че това впечатляващо изследване с хора ще бъде последвано и от други такива.
През 1994 година в „Канцерогенезис“ бяха публикувани резултатите на петгодишно проучване на д-р К. И. Лин, д-р Дж. З. Луи и д-р Дж. А. Милнер, при което на плъхове давали азотни съединения. С различни представители на тази група съединения /NOC/ многократно е било предизвиквано развитето на рак при животни. Макар да няма абсолютно потвърждение, че те биха довели до появата на рак и у хора, от голяма важност е да се определи тяхната роля, тъй като те присъстват в околната среда и в нашата храна и напитки. Възможно е да причиняват поражение в ДНК в гените ни, а това би довело до сериозни последствия.
Синтезът на тези съединения в тялото може донякъде да се възпрепятства чрез витамин С. Целта на опитите била да се установи дали чесновият прах, даван на заболелите плъхове, може да доведе до подобен ефект. Когато чесънът започнал да съставлява 2% от храната на плъховете, присъствието на канцерогенните съставки в тъканите им намаляло с повече от 50%. Когато дозата чесън била увеличена на 4%, намаляването станало около 70%.
Радиация и чесън
Много се говори за радиацията, и то не само във връзка с атомните бомби, а и с използването на атомна енергия за получаване на евтина електроенергия. Всъщност ние сме заобиколени от естествена радиация. В някои области на Великобритания например има скали, които излъчват радон — радиоактивен газ. Слънцето също ни бомбардира с радиация. Това не предизвиква големи проблеми в страни, където слънцето не е особено силно, дори сега, когато в озоновия слой има дупка. В горещите страни обаче, или когато се излагаме прекалено много на слънчевите лъчи, може да се развие рак на кожата. Помислете какво би станало с един микроскопичен организъм при тези условия — той би умрял бързо.