— Това беше историята — каза мъжът, — която преди седем години в хотелското кафене ми разказа Фра Доменико.
— Това ли е всичко? — попита американецът. — Нищо повече ли не ви каза?
— Имаше и още нещо — призна немецът.
— Разкажете ми, моля ви. Разкажете ми всичко — помоли туристът.
— Ами, според думите на стария монах, се случило следното. Още същата вечер ужасна буря връхлетяла града. Над планините се събрали облаци, толкова тъмни, че скрили слънцето, а след това луната и звездите. После заваляло. Никога не били виждали такъв дъжд. Сякаш обливали цяла Сиена с вода от маркучи. Това продължило до сутринта. После облаците се разкъсали и слънцето се показало.
— Но Сиена била пречистена. И натрупаната мръсотия била измита от всяка цепнатина и пролука. Пороищата изтекли по канавките и каналите през отворите в градските стени. С водата си отишли и плъховете, отнесени като грехове на зъл човек със сълзите Христови.
— След няколко дни чумата започнала да отслабва и скоро преминала. Ала онези, които участвали в убийствата, се срамували от стореното. Те свалили измъченото тяло от портата и го измили, за да го погребат по християнския обичай. Свещениците обаче се страхували епископът да не ги обвини в ерес. Затова неколцина храбреци отнесли тялото на носилка извън града, изгорили го и хвърлили пепелта в един планински поток.
— Отецът изповедник на рода Петручи, който написал всичко това на латински, не посочва точната година, да не говорим за месеца и деня. Но има друг летопис, в който с точност се споменава времето на Големия дъжд. Годината била хиляда петстотин четирийсет и четвърта, месецът — юли. И дъждът завалял през нощта на втория ден.
ЕПИЛОГ
— Денят на палиото — каза американецът. — И на свободата.
Немецът се усмихна.
— Денят на палиото е бил определен по-късно, а отстъплението на Вермахта е просто съвпадение.
— Но тя се е завърнала. Завърнала се е след четиристотин години.
— Така смятам — тихо потвърди немецът.
— За да се погрижи за войници като онези, които са я изнасилили.
— Да.
— Ами белезите по ръцете й? Дупки от разпването ли?
— Да.
Туристът впери поглед в дъбовата врата.
— Петната. От нейната кръв ли са?
— Да.
— Боже мой! — промълви американецът. — И сега вие поддържате тази градина. За нея ли?
— Идвам тук всяко лято. Мета плочите, грижа се за розите. По този начин просто й се отблагодарявам. Може би тя го знае. А може би не.
— Днес е втори юли. Дали ще дойде?
— Може би. По-вероятно не. Но едно мога да ви гарантирам: тази нощ в Сиена няма да умре никой: нито мъж, нито жена, нито дете.
— Сигурно имате разходи — рече туристът. — За да поддържате двора. Ако мога да направя нещо…
Немецът сви рамене.
— Не. Ей там на оная пейка до стената има кутия за дарения. Тя е за сиенските сираци. Реших, че това би й харесало.
Туристът беше щедър като всеки американец. Той бръкна в джоба на сакото си и извади дебела пачка. Обърна се към кутията, отброи пет банкноти и ги пъхна вътре.
— Господине — каза канзаският фермер на немеца, след като помогна на жена си да се изправи. — Скоро ще напусна Италия и ще отлетя за Канзас. Ще се грижа за ранчото си и ще отглеждам добитъка си. Но до края на живота си няма да забравя, че съм бил в двора, където е умряла тя, и завинаги ще запомня историята за Катерина дела Мизерикордия. Хайде, скъпа, да вървим.
Двамата излязоха на уличката и тръгнаха към празнуващото множество. След малко от дълбоките тъмни сенки на аркадата излезе жена.
Тя също носеше изтъркани дънкови дрехи, косата й бе сплетена на плитчици и на шията й висяха мънистени нанизи. На гърба й беше прехвърлена китара. В дясната си ръка държеше тежка мешка, в лявата — спортен сак.
Жената застана до мъжа, извади цигара с марихуана от горния си джоб, запали я, дълбоко дръпна и му я подаде.
— Колко остави? — попита тя.
— Петстотин долара — отвърна мъжът. Немският му акцент бе изчезнал — говореше като истинска рожба на Уудсток. Той изпразни дървената кутия и напъха доларите в джоба на ризата си.
— Страхотна история — каза приятелката му. — Хареса ми как я разказваш.
— И на мен ми харесва — скромно призна хипито и вдигна раницата си. — И знаеш ли? Те вечно ще вярват, че е истина.