Беше морзовата азбука с още нещо, което Питър не разбираше. Долови „т“ и „в“, може би и „р“. Гледаше как Фин потвърждава: „Чук-чук“.
- Докъде бяхме стигнали? А, да. Телепатията. Не е нищо свръхестествено, момко. Ти имаш дарбата. Всички я имаме. Помисли за екстатичните преживявания, как хората проговарят чужди езици или копнеят да пуснат И-и-исуус - Фин го пропя като проповедник - в сърцата си. Хората обичат това мощно усещане, че нещо е по-голямо от тях. Ето затова смесват отвари и използват психеделици от векове, откакто Ог се е скитал сред звездите. Мои лични любимци са тези, открити в писанията на индусите. Ведите се посветили на отвари и халюциногенни еликсири, извлечени от много специфично и много особено семейство гъби, които не само позволявали общуването с божествата, но удостоявали с безсмъртие и връщали умрелите към живот. Но прочети който и да е религиозен текст и ще откриеш, че всички велики - Шива, Вишну, Мойсей, Езекил, И-и-исуус - се друсат, имат видения, връщат се от подземния свят или от Земята на мъртвите... и всички те чуват онзи спокоен, тих глас.
„Крие - Питър си спомни как внезапно се бе появил приятелят му... и онзи ясен, спокоен глас. - Е, какво съм чул? Кого? - Една ужасна нова мисъл: - Боже, ами ако е бил Фин?“
- Но да чуваш... да кажем, бог... това не е общуване.
- Да, момко, но е начало. - Фин потупа с пръст слепоочието си. - Всичко това предполага множество модалности, чрез които мозъкът може да бъде свързан, за да приема и издава команди. Знаем, че не само мозъкът е програмиран да търси мистичното. Ние можем да пресъздадем преживяване. Сръгай слепоочния дял с електрод на точното място, пусни му само ето толкова искра и ти също можеш да имаш преживяване извън тялото. Потенциалът си го има, само че ние сме го оставили недоразвит и вместо това използваме реч. Но сега имаме Променените, които не говорят, но все още действат заедно и явно общуват едни с други. - Фин удостои Дейви с поглед на горд баща, чието хлапе току-що е пробягало сто метра за десет секунди. - Какво те кара да вярваш, че те не тогат да имат усещания и да развиват способности, които ти си оставил да атрофират, и чиито химически спусък ние, или по-точно аз, не можем да променим, за да позволим тези нови способности? Ти не си единственият, чийто мозък е различен, момко.
„Или на когото са давани наркотици.“ И какво имаше предвид Фин с това „не си единственият“? Само Променените ли имаше предвид? Или Фин говореше за себе си?
„Боже мой, дали Фин е различен? Дали е бил като Променените от години и само е чакал да намери хора като себе си?“
Или е вземал съшия наркотик като този, който даваше на Питър, Дейви и на тези момичета? Историята беше пълна с примери на лекари и учени, които експериментират първо със себе си.
- Не може да си разбрал всичко това едва сега - каза Питър.
- Не, разбира се. Казах ти, Питър. - Фин нагласи пръсти в професорски жест. - Аз експериментирам. Винаги съм експериментирал. И правя заключения. Помисли колко по-ефикасна може да бъде една армия, ако всички се движеха с една цел! Ако котандите не разчитаха само на една сензорна модалност или комуникационен канал! Няма чудеса, момко, само неща, които не можем да обясним, и способности, които не знаем как да използваме, копчета, които не можем да изхвърлим... А после изведнъж вече можем да ги използваме.
Тази идея - представата за Фин, ръководещ армия от Променени - смрази кръвта му. „А той каза десетилетия Фин е бил във Виетнам, може би е експериментирал още тогава по начина, по който военните го правеха с ЛСД, със зарин и с други наркотици. Значи, ако Фин се е занимавал с това толкова време, може просто да е успял. Променените бяха щастлива случайност, добър късмет, но я имаше и способността на Фин да открива ценни неща. Да получава внезапни прозрения.
„Аз трябва да съм същото. Не умрях, нито се промених, а трябваше. Всички Пощадени - Крис, Алекс, Сара, Грег, аз - ние сме образци.“
- Какво искаш? - най-накрая го осени, не беше напълно гол в снега и води разговор с лунатик. Болката в рамото беше притъпена до тихо напомняне, а тази в главата му беше само спомен. Той обгърна гърдите си с ръце повече по навик, отколкото защото му беше студено. Можеш ли да се престориш отново на човешко същество? - Ти отне всичко останало. Не ми позволи дори да умра.
- Това не е вярно. Ти не си позволи да умреш. Не, чакай! - Фин се плясна като Хоумър Симпсьн. – О! Имаш предвид, че не те оставих да се обесиш? Ти не беше с всичкия си тогава, но ако наистина толкова ти се иска да довършиш работата, имаш нож. Давай, срежи си гърлото! Намушкай се в сърцето! Извади си очите! Не ми пука.