Избори, които не бяха избори, Фин беше ненадминат в това.
- Какво искаш? - повтори Питър.
И Фин му каза.
* * *
Това, което тревожеше Питър най-много, беше, че успяваше да събере съвсем малко оскърбление. Но все пак, докато слушаше, разбра, че е получил отговор на един много важен въпрос, „Фин трябваше да попита. Не може да чете мислите ми, а само да ми влияе. - Той си спомни експлозията в главата си и екстаза от червената еуфория. - Може да ми причинява болка и да ми доставя удоволствие.“ Което беше много по-малко, отколкото Фин бе постигнал с Дейви и другите Променени. И какво значеше това?
- Не - каза той, когато Фин свърши.
- Тогава гарантираш изтребване - каза Фин. - Знаеш, че се връщат към познатото, а часовникът тиктака, момко. Остават по-малко от два месеца, нали?
„Откъде знае това?“ Ако Фин не можеше да чете мислите на Питър, тогава сигурно беше чул слухове или може би имаше шпиони в Рул от самото начало. Вместо да отговаря на въпроса, той каза:
- Защо да се съгласявам?
- Защото въпросът опира до по-малкото зло. Това е изход.
- Изход? - Сега се засмя. - Как?
- Искаш да ти го кажа буква по буква ли? Ти си умен, колежанин. Техническия в Мичиган, нали? О, но не си завършил, точно така. Останал ти е само един семестър, доколкото си спомням, заради онзи малък - Фин завъртя пръсти - инцидент. Но ти си изучавал този феномен, правил си полево проучване върху вълците от остров Роял.
- Да. - Боже, Фин наистина знаеше всичко за него. - Консервационна биология на популации в плен.
- Е, мисли за това, което предлагам, Питър: защита, достатъчно разнообразие, за да се поддържа популацията, храна. - Фин направи услуга на Питър, като не се усмихна. - Мисли за мен, сякаш предоставям консервация.
- Но ти не използваш всички Променени по начина, по който използваш Дейви и тези момичета. Ами онези в затворническата къща? Разпознавам някои. Какво ще правиш, Фин?
- Може изобщо да не се наложи да правя нещо особено. Познаваш историята, Питър. Рим не е построен за един ден, но е паднал за три. Рул е същият. Мината я няма, няма доставки и всички са толкова стари, че селото ще се изяде само, като рак, отвътре навън. Помни! Чъкитата се връщат към познатото! Само помисли какво се е отправило към тях, докато говорим!
Идеята дори неколцина Променени да се върнат в селото прати бавна тръпка по гръбнака му. Знаеше, че Фин държи деца от Рул, беше познал Кейт Ландри с очи като кошута и плещестия Дий Трабърс. „И ако Фин събира Променени като Кейт и Дий, и останалите, и ако това е неговата нова армия...“ Щеше да е като последният император на Рим, който гледал как вестготите нахлуват в града през Порта Салария, за да завземат Седемте хълма.
- Давам им - Фин потупа с пръст китката си, сякаш да провери невидим часовник - оше ден или два. Или блудните синове може вече да са там, Питър. Какво си представяш, че ще стане?
Беше на върха на езика му да каже, че Съветът няма да падне и Крис би намерил начин. „Но Крис се появи във видение. Забрави наркотика! Нещо се е случило с него и в Рул, знам го. Фин е твърде самоуверен.“ Идеята, че Крис може да е мъртъв, беше като шип от скръб в сърцето му. Но все пак той го сграбчи, дръпна го по-близо, по-дълбоко, искайки болката, страданието. „Ако си спомня какво е да скърбиш, има възможност да премина от другата страна.“
- Защо мразиш Рул толкова много? - попита той. - Кой си ти, Фин?
- Аз съм това, което съм. - Фин разпери ръце. - И моят начин е верният, момко.
„Не, но ти си единственият останал.“ Питър затвори очи не толкова срещу Фин, колкото срещу внезапната ледена вълна, която минаваше за кръвта му. Можеше да усети как в мозъка му ноктите на крилатото нещо се захващат малко по-здраво. Почти си пожела да чуе отново камбаните. Или Саймън. Тогава щеше да е само луд и да има извинение.
- Добре. - Той отвори очи. - Но искам да бъда там. Трябва ми думата ти.
- Честна скаутска! А сега какво ще кажеш да влезем вътре, преди да изгубиш някой крак? - Фин му намигна. - Или нещо по-важно, за чиято липса здрав и млад самец като теб би съжалявал? Но почакай! - Фин отново се плясна в имитация на Хоумър. - Забравихме Ланг. Още ли го искаш?
- Да. - Питър усети как крилатото нещо се премества. - Казват, че отмъщението се сервира студено.