- Хайде, Вълк, по дяволите! Размърдай си задника!
Той започна да пълзи далеч от дупката, измъквайки се към нея, като използваше ската като водач и котва, докато тя се плъзгаше назад два метра, после три. „Само още малко, достатъчно, за да ти дам шанс.“
Цялото възвишение вече се тресеше. Тя усети как снегът се изплъзва пред нея, земята се движеше под корема и. „Тогава ще пусна и ще съм приключила, аз...“
В следващия миг повърхността на земята се надигна с мощно вдишване. Тя го усети и помисли: „О, мамка му!“. Напук на всякакъв здрав разум тя погледна по продължението на ската към Вълка, към момчето с лицето на Крис, което я беше вкарало в този ад, спасявайки я от друг. Погледите им се сключиха и тя видя своя ужас отразен в очите му, в окървавеното му лице.
- Вълк... - започна тя.
Земята внезапно рухна. Гигантът издиша и тя падна с трясък. Силата - толкова здрава и бърза - беше юмрук, който изби пъшкащ писък от гърдите и. Снежната маса просто се разцепи, пръскайки се на части като дебело бяло стъкло. Секунда по-късно тя почувства как започва да се плъзга настрани, когато ледената плоча, върху която се беше проснала, последва наклона на земята.
Започна да се движи и да набира скорост, пластът сняг, върху който се беше прилепила, се отскубваше. Загуби ската и започна да се завърта, плочата под нея беше като пумпал. От устата и се изтръгна писък. В същото време плочата профучаваше към ръба на възвишението. Снежното поле вече беше едно неясно петно, отзад и отгоре хълмът се разбиваше. Нямаше представа къде са другите, нито какво е станало с Вълка, имаше време само да помисли: „Не!“.
Склонът на възвишението пропадна с гръмотевичен тътен в тръпнеща лавина от сняг, лед и скали.
И тя падна с него.
10
- Това беше втори път.
Беше Кинкейт от мястото си до далечната стена между двама мънкаши загубеняци, които служеха като пазачи на затворническата къща. Старият лекар обърна сбръчканото си лице първо наляво, после надясно и повдигна брадичка като хрътка, изопната да улови миризма, претърсвайки тъмните ъгли на стария обор.
- Почувствах го - каза той и погледна назад към двамата пазачи. - А вие?
Те не отговориха. Ако Грег, Пру, Ейдън и лакеите му не бяха наоколо, може би щяха да кажат нещо. А може би не. След като реши, че един лекар е твърде ценен, за да бъде отлъчен или екзекутиран, Съветът превърна Кинкейд в призрак, в недостъпен за другите мъж, който трябва да бъде избягван, освен ако обратното не е абсолютно необходимо.
- Млъквай, дърт задник! - каза Аушън. Сребърната обеца на езика му почукваше по зъбите. Заради струпеите, които изпъкваха по неравния скалп, кожата му изглеждаше като проядена от молци. Грег се чудеше дали някой от тези дни ръката на хлапето няма да се подхлъзне, докато си бръсне главата, и вместо това да среже сънната артерия или югуларната вена и по този начин да направи услуга на всички.
- Не почувствах нищо - каза Аушън. - И не чух нищо също така. Вероятно е онзи, който подскача наоколо, или е от музиката.
- Не, не мисля така. - Кинкейд прехвърли очите си върху Грег. Всъщност... окото. Лявото. Дясното го нямаше вследствие от работата на Ейдън. Грег мислеше, че Кинкейд не носи превръзка нарочно. Сякаш го предизвикваше да хвърли един добър дълъг поглед на това, което бяха му сторили. Най-лошото беше през първата седмица или малко след това, когато раната беше прясна и сълзеше кръв. - Звукът дойде от юг. - Бебешкирозовата плът на очното гнездо на Кинкейд трепна. - Може би ще искаш да провериш...
- Глух ли си, старче? Ние сме заети, а ти не си тук. Освен ако - Ейдън удостои Кинкейд с лукава усмивка - нещо не е наред и с другото ти око. Искаш ли да извадя и него и да погледна?
- Виж сега, Ейдън - каза меко Кинкейд, - направи го и със сигурност ще те разстрелят! Защото тогава ще трябва да оперирам по усет. Не бих заложил, че от това ще излезе нещо доб...
Последва бърз кикот и нещо проряза въздуха. Плющене, което накара Грег да подскочи, а Пру да стегне размъкнатата си стойка, докато Кинкейд, превит на две, сумтеше от болка и изненада, а под останалото му око се отвори разрез като две твърде червени устни.
- Пи-и-ич! - изграчи Сам, когато Лушън изплющя.
Двамата беззъби пазачи се избутаха встрани като стреснати овце, оставяйки разстояние между тях и мъжа, когото вероятно някога бяха наричали приятел.