- Човече, виждаш ли това? - попита Пру с тих глас.
- Да. Всички животни са уплашени. - Той погледна по-голямото момче. - Ти също го усети. Знам, че го усети.
- Какво? - След като му бяха отказали забавлението, Ейдън се беше присламчил към Грег и Пру. Според него тревогата по радиото беше нещо чудесно! Той обичаше да бъде там, където има проблеми. Никога не се знае кога ще се отвори възможност за малко хаос. - Не усетих нищо.
- Но аз усетих. Земята потрепери, точно както каза Кинкейд. Като... тътен, нещо вибриращо. Нали знаете? Както когато мине голям камион. Или когато голяма светкавица удари много близо. - Пру вдигна нос и подуши.
- Какво правиш? - попита Ейдън.
- Душа за озон - каза Пру. - Нали знаеш как мирише въздухът след светкавица?
- Млъквай! - изсумтя Ейдън. - Светкавиците са електричество. Нямат миризма.
- Напротив, имат - каза Грег. - Като отработени газове от кола през лятото.
- Озон - повтори Пру, после поклати глава. - Не надушвам нищо освен сняг.
- Аз не мога да подуша, защото е толкова дяволски студено - каза Ейдън. - Носът ми замръзна преди пет минути. Вие двамата сте бъзльовци, щом се оставяте Кинкейд да ви уплаши.
- Така ли? - Пру посочи наляво от плъзгащата се врата на обора. - Погледни снега, Ей!
Грег веднага разбра какво има предвид Пру. Предишната нощ беше навалял пресен сняг, но вместо само нов пласт сняг, натрупан върху входната рампа, имаше дискретни хълмчета като миниатюрни планини от пресята пудра захар.
Вдигайки фенерчето си, Грег разгледа внимателно покрива. Оборът нямаше улуци и каквото се стопеше там, се появяваше като блестящи дълги ледени висулки - остри като окървавени зъби. Няколко се бяха откършили и сега се подаваха като сребърни ками от твърдия лед.
- И? - Ейдън вдигна качулката си, пъхна облечените си в ръкавици ръце в джобовете на парката си и изгърби рамене срещу внезапния порив на вятъра. - Снегът се е свлякъл - каза, а гласът му беше толкова заглушен и далечен, че напомни на Грег за втори клас и за тенекиените кутии, вързани за канап.
- Да, вярно, Шерлок - каза Пру. - Но защо да се свлече? Не е било достатъчно топло, за да се стопи, а и снегът не е мек. Висулките са като отрязани.
- Плочите са се разтърсили толкова силно, че снегът се е свлякъл. - Грег плъзна светлината по покрива и видя покривните плочи, върху които вече нямаше сняг. - Също като при лавина.
- Стига! - но Ейдън вече звучеше несигурно. - Какво може да го причини? Нещо като... земетресение? Това е лудост! Тук е Мичиган. Такива неща не са се случвали тук.
- Досега - каза Грег.
ВТОРА ЧАСТ
КЪДЕТО СА ТЕЛАТА
20
Беше още едно стъпало - този път ляво, на мъж. А тези туфи косми, поникнали по палците? Беше очевидно: мъжът е бил свиня. Имаше ужасни мазоли - две огромни подутини на палеца, - толкова втвърдени пети, че можеха да се използват за шкурка, и изгнил нокът. Изглежда, човекът е бил стар, те всички бяха стари. Кожата беше на петна, суха като пергамент, с изпъкнали сини вени. Трошливите нокти бяха толкова дълги, че бяха като изкривени жълтеникави нокти на хищна птица. Питър не можеше да си представи как бе ходил дядката.
- Трябва да убиеш пазачите - просъска Саймън.
- Знам - каза Питър през бам-бам-бамкането. Проклетите камбани бяха започнали преди осем дни, точно след като гръмна мината на Рул, и просто не спряха. Гол като сойка, той седеше с кръстосани крака върху вледенения цимент в ъгъла на клетката си и се опитваше с всички сили да не се оглежда за Саймън. Нямаше смисъл. Малкият мръсник...
... халюцинация...
... беше бърз. А Питър безспорно не искаше да оглежда дълго другите, които се взираха в него от останалите девет клетки - Променени с искряши очи и с лица, притиснати в решетките като маймуни в зоологическа градина.
Единственото, което не правеха, беше да реват. Питър смяташе, че имаше поне шестдесет деца. Познавайки Фин, вероятно още много Променени бяха натъпкани в други клетки из лагера.
Това, което тормозеше Питър - освен Саймън, онова бам-бам-бам на камбаните и това, че е гол и се въргаля в собствените си лайна, - беше, че някои от тези Променени имаха имена. Познаваше тези деца и това го подлудяваше. Например в клетката точно отсреща това едро момче с неандерталско чело беше Лий Травърс - Горския път, третата къща отдясно. Подобната му на катерица баба по цял ден биеше лехите с онази злобно заострена мотика, независимо дали градината имаше нужда от прекопаване, или не.