- Помогни ми! - прошепна.
- Помогни си сам! - беше гласът на Крис и не беше.
Беше малко от Саймън и не беше. Беше тих, спокойствие в центъра на буря, окото на урагана, мястото, където въздухът е неподвижен като стъкло, мехур извън времето. - Контролирай се! Намери място, където да се скриеш!
- Място, където да се скрия?
- Да, специално място, за което само ти да знаеш. Прати Питър там и ще те намеря отново! Чакай точния момент! - Пауза. - Сега яж, Питър! Прости на себе си и живей!
- Добре - думата беше солена, а гласът му далечен. Изтривайки сълзите си, той се повлече на ръце и колене през изсъхналата урина и спаружените изпражнения по пода към стъпалото, което лежеше настрана като забравена обувка.
- Давай! - каза тихият глас. - Прави каквото трябва!
- Добре - каза отново Питър. Пънчето над глезена завършваше със съсирек, оскъдни парцали суров мускул и мишешкисиво сухожилие. Стискайки с предните си зъби парче увиснала кожа, Питър дръпна внимателно, експериментално. Първоначално имаше лека съпротива. Помогна си с ръце, оголвайки месото от стъпалото като препечени ребърца. Кожата издаде мек звук, който му напомни как майка му късаше стари памучни гащи на парцали за прах и Питър започна да дъвче.
Вкусът беше невероятно гаден - като загнил черен дроб, оставен да позеленее. Вкусът беше животът му.
- Сега това - каза Стомната - е толкова шибано гадно, че нямам думи.
21
- Имам да ти казвам нещо, скъпа. За онова обаждане. - Баща и бавно се оттегля назад, макарата прави трак-трак-трак, докато той дърпа рязко въдицата нагоре и надолу, нагоре и надолу. Рибките обичат кукичката да подскача. - За онова снощи.
- Ъ-хъ? - Ели не слуша наистина. Лек бриз, все още хладен за ранния юни, шепне през ръцете и. Водата е толкова стъклена, че сякаш има друго небе, уловено под повърхността и. Трябва да се фокусира върху своята плувка, но вниманиято и се е отклонило към един мъжки гмурец, който се носи покрай далечния бряг. Когато накланя глава, тя вижда червения блясък на очите му. Повдигайки врат, гмурецът изкряква малко призрачно - това е звукът на езерото Гранични води в Минесота и на риболова с баща и - и както винаги праща тръпки по гръбнака на Ели.
- Студено ли ти е? - Баща и плъзва ръка по рамената и. - Искаш ли моя пуловер?
- Не - гушва се тя в него. Той мирише на сапун „Дав“ и на обгорен пясък, защото Ирак никога не се отмива. След първата си мисия баща и влезе под душа на дядо Джак с всичките си дрехи и екипировка, докато тя се бе курдисала на ваната, а дядо и се беше облегнал на касата на вратата, без да се усмихва.
- Измих и изпрах всичко, преди да тръгна - каза баща и, пускайки душа с пълна сила, - но вижте това!
Водата рукна чиста и се оттече калносива, което я изненада. Дядо Джак беше писал статия във вестника за войниците, а баща и бе пратил видеофилм с пясьчна буря. На него цветът на Ирак изглеждаше ярко неоновооранжев, а не мъртво пепелявосив.
- Две минути след като вземеш душ, отново си мръсен - каза баща и през течащата вода. - Пясъкът никога не се отмива.
Дядо Джак беше бесен с дни след това:
- Всичкият този проклет пясък задръства каналите ми - но тя го хвана внимателно да събира пясъка в малък буркан като за сувенир.
- Просто гледам гмурците - добавя тя. Иска и се баща и да не беше говорил. Тя най-много харесва момента, преди рибата да клъвне. Веднъж отнесена, стръвта вече е като нещо счупено, защото това, което става после, е въпрос на живот и смърт. Животът на рибата свършва просто така - само защото Ели е подмятала кукичка със сочен червей точно тази сутрин, когато тя е минала наблизо и е решила: „Хей, това изглежда доста интересно“.
- О! - баща и замълчава. - Както и да е, онова обаждане...
- Да? - От шубрака на брега внезапно излиза мама гмурец с две кафяво-черни пухени топки. Ели усеща вълнение. Сутринта е толкова спокойна, въздишката на вятъра е толкова лека, че тя може да чуе писукането на патенцата и мекото бухане на майката. - Виж! - прошепва тя. - Бебета!
- А-ха. - Той стиска ръката и. - Скъпа, трябва да ти кажа нещо важно.
- Добре. - Очите и са залепнали за писукащите пиленца. Бащата се носи плавно, докато майката се плъзва във водата, а бебетата я следват: пльос-пльос. - Какво?
- Трябва да замина отново - казва той.
За секунда думите просто не стигат до нея. В другия край на езерото семейството гмурци се потапя под лилиите. Тя чува как някъде наблизо цопва риба, която е разбила повърхността, за да хване буболечка. Но вътре в нея всичко е станало мъртво и сиво като иракския пясък.