„Да, но искам ли да отида там?“ Защото сега имаше избор, нали? Някой трябваше да провери това. Щеше да и отнеме един час да стовари екипировката си, да се довлече обратно до коня си, а после да трамбова до къщата. Тя беше тук сега. Някой трябваше да избави горкия елен от мъките му, а тя трябваше вече да порасне.
Том щеше да го стори. Алекс също.
Като постави внимателно свредела напряко на ведpoто, тя свали пушката от рамо и освободи затвора. При този звук Мина завъртя опашка одобрително.
- Да, по-добре да играем на сигурно, отколкото да съжаляваме. Така че, хайде! - Ели погали кучето си. - Да го направим бързо!
Вървенето не беше ужасно, въпреки че за Ели това не бяха нито любимата пътека, нито любимото място във Вселената. За десет минути шумът се усили и вече се различаваха грачене и крякане. Глъчката беше огромна като в планината в Уакамау, когато дядо Джак умря, а главата и щеше да експлодира. Този път обаче, вместо да затъмнят небето, лъскавите гарвани се бяха стълпили по дърветата.
„Еха!“ Нещо привлече вниманието и. Един студен пръст пропълзя по прешлените на гръбнака и. Нещо и подсказваше, че птиците едва ли са се събрали тук само за да чакат нещо да умре. Но каква ли беше причината? Тя сведе очи към снега. Последния път, когато тя, Джейдън, Хана и Илай минаха по този път, беше преди седмица. Междувременно беше валял сняг и тя видя, че следите им са запълнени.
Но видя и нови. Човешки следи.
„О, боже! - Едните бяха малки. Не много по-големи от нейните всъщност. - Дете? - Ръцете и се стегнаха около пушката. - Дете, ранено дете?“
Или можеше да е типът дете, което тя наистина не искаше да среща. „Не, не може да е човекоядец. Мина щеше да знае, тя винаги знае.“ Провери кучето, което все още беше нащрек, но поддържаше крачка. Отново не разтревожена, но определено и казваше, че нещо не беше съвсем наред. Вниманието на кучето беше приковано от нещо право напред. Ели също погледна в тази посока и се чу как изпуска тежко ахване.
Сечището беше малко и в средата му се издигаше сива варовикова сграда с покрив от плочи. Имаше два прозореца от двете страни на дървена плъзгаща се врата. Пред нея бе разположена рампа, която приличаше на широк изплезен език.
Магьосническите знаци, нарисувани върху камъка, бяха малко странни. Точно под стряхата имаше бели като кост звезди с по пет лъча, които минаваха около цялата сграда, а това бяха символи, които според Хана трябваше да изобразяват небесата. Над плъзгащата се врата имаше единична висока арка, очертана с черна боя и запълнена с пурпурна. Вътре в арката имаше три еднакви сини триъгълника. Предполагаше се, че арката е фалшива врата - врата на дявола, беше казала Хана, - направена, за да измами Сатаната да си удари главата.
Имаше и други магии. Нарисувани полуарки, направени в същия стил над и под всеки прозорец, тъй че, ако някоя вещица се опиташе да се покатери, щеше да се препъне в това, което Исак наричаше „крак на вещица“.
С тези магьоснически знаци на пръв поглед човек би помислил, че това е хамбар. Но това не беше логично, защото цялата сграда беше от камък, издигаше се съвсем самотна в гората и наистина беше доста отдалечена от всякакви полета и пасища. Нито Джейдън, нито Хана имаха представа какво е било първоначалното предназначение на тази постройка. Когато за първи път попаднаха на нея, тя беше съвсем празна.
На Ели обаче тези прозорци винаги бяха приличали на празни очни гнезда със странни пурпурни и сини клепачи. Ако оставеше очите си да се разфокусират малко, можеше да види и черепа.
Което беше съвсем уместно, като се имаше предвид какво се намираше вътре в момента.
Изглежда, нещо се беше пресегнало и привлякло тези гарвани, защото имаше стотици. Птиците се бяха наредили по плочите на покрива, крепяха се по дъските, стискаха стряхата. Още гарвани се рояха по снега или пристъпваха наперено по рампата като войници. Разстилаха се по сградата като вълнуваща се маса от ярки очи, блестящи пера и черни човки.
Гарваните знаеха къде живее смъртта.
Защото тази сива прилична на череп сграда беше мястото, където бяха телата.
22
Осем дни след като взриви мината, в самото начало на март, като големи буреносни облаци пристигнаха гарваните. Том знаеше какво значат те. Постой около военна зона и ще научиш. Искаш да разбереш къде са телата? Огледай се!