С леко скимтене Мина протегна врат и подуши пръстите и.
- И аз те обичам, момиче! - каза Ели и млясна голяма целувка между ушите и. Обърна се да тръгне, но се поколеба. Придърпа кожената каишка от врата си и прокара пръст по обърнатия знак на мира. „За защита“ - казала бе Хана. Коленичейки, Ели нежно плъзна каишката през главата на Крис. Той беше момче, почти мъж, и вратът му беше по-голям, затова каишката прилепна, а амулетът едва стигаше до пулсиращата вдлъбнатина на гърлото му.
И тогава - не питайте защо - тя го целуна. Просто докосна с устни челото му така, както правеше баща и: „Обичам те, хлапе!“.
- За късмет - каза тя.
30
Сляп късмет, това беше. С изтропването на камъка обучението на Том се върна. Реакциите му бяха инстинктивни като дишането. Бързо преместване на тежестта, замахване назад с лявата ръка, докато се завърта, глокът, посичаш нагоре и назад по стръмна траектория, защото се цели в брадичка, в буза.
Пропусна. По дяволите, дори не можа да види какво се опитваше да удари. Чъкито беше застанало точно на линията на залязващото слънце и идваше към него откъм сляпата му точка, за да го ритне. Единственото, което Том успя да види, беше сиво-бяла мъгла и две тъмни монети, когато Чъкито разгада движението му и се смъкна под дъгата на замаха му. Том премина в залитащо въртене, инерцията му го извади от равновесие, а глокът профуча в празния въздух. В следващата секунда Чъкито се метна ниско и силно, забивайки се в гърба на Том, обгръщайки го, избутвайки го в сляпо гмуркане.
- Ъх! - Том усети как въздухът изскача от гърлото му. Ръцете му се стрелнаха напред, за да омекотят падането, и той си помисли: „Извий се, подложи юмрук и се завърти настрани!“. Ако паднеше по лице, всичко щеше да свърши бързо. Можеше да види края си: Чъкито скача, възсяда го, натиска лицето му в снега и го държи там, докато не се задуши. Или може би беше планирало просто да го избута да падне. Един добър юмручен удар, който да го зашемети, и Том щеше да прекара последните си трийсет секунди живот с ръце върху бликащия разрез на гърлото си, докато кръвта му изтича пулсираща, топла и мокра, а Чъкито гледа и чака устните на Том да пресъхнат. „Завърти се, трябва да се завъртиш, за...“
Опита се, наистина. Но две неща се случиха в бърза последователност като два светкавични удара. Първото беше друсване на десния му ботуш върху скрит камък. Том се препъна, десният му крак се сгъна в коляното. Чъкито го държеше толкова ниско около кръста, че лекото запъване щеше да е достатъчно да нагласи краката си и да избута гърдите на Том по останалия път надолу. Но той се опитваше да се претърколи и докато Чъкито беше добро, даже доста добро и знаеше как да предвижда и да се бие, то Том все още стискаше глока в лявата си ръка.
Пистолетът, нейният пистолет, му спаси живота, не защото можеше да стреля или да го използва като сопа, а защото ръката му беше стегната в смъртна хватка, а стегнатият юмрук е по-силен от отворената празна ръка.
Лявата ръка на Том прониза снега. Юмрукът му удържа, лакътят му не се сгърчи и китката му не се счупи. Болеше адски, електрически искри болка разтърсиха костта. Сумтейки, той застави ръцете си да останат изпънати, твърди като тръби. За част от секундата удържаше себе си и Чъкито на тръпнещите си ръце, а гърдите му се повдигнаха на стъпка от снега.
После моментът се изплъзна и Том вече се стягаше и мислеше: „Имам само един удар“.
Свивайки лявото коляно към гърдите си, той се изви, а после изстреля крака си обратно толкова силно и бързо, колкото можа, влагайки цялата си сила в единичен ожесточен ритник. Усети, когато ботушът направи контакт, по разтърсването в хълбока си и разбра, че беше улучил лявото бедро на Чъкито високо над коляното.
Беше перфектен, невероятно щастлив удар. С рев Чъкито се сгърчи вляво. Том прехвърли тежестта си и се хвърли надясно, избутвайки се с по-силния си ляв крак, като се бореше срещу засмукването на дълбокия сняг, докато се извърташе.
И все още държеше глока. В друго време и на друго място можеше да го е запокитил. Оръжието беше безполезно, докато пръстите можеха да стискат, да дерат и да изваждат очи. Но ако пистолетът се измъкнеше от него, да кажем, ако Чъкито го хванеше, с достатъчно натиск на замръзналия спусък той можеше просто да гръмне. Том не можеше да рискува. От друга страна, ако го хвърлеше, Чъкито можеше да тръгне след него. Да го остави да опита, можеше да е умно, начин да отклони вниманието му, така че Том да има време да удари с кабара. Все пак един нож никога не свършва патроните.