Това беше лошо. Без кобилата щеше да се наложи или да чака, или да върви, а и двете не вършеха работа. „Забавих се твърде дълго, губим време.“ Беше ядосана, нетърпението бодеше кожата и толкова силно, че и се искаше да я обели, но се насили да почака, докато Бела тъпчеше и пухтеше. Трябваше да се справи с това. Зъбите и задъвкаха вътрешната страна на бузата. Как се успокоява кон? „Юздите са спирачки. Спираш беглец, като издърпваш главата.“ Но затова трябваше да е върху коня, а пък и кобилата не се опитваше да избяга. Проблемът беше, че глупавото добиче не искаше да тръгне. „Трябва да има начин да хвана главата и обаче.“ Замисли се за това, което знаеше за уплашените коне. Съвсем малко. Но имаше една книга... „Флика“? Не - „Черният красавец“. Пожарът. „Джеймс връзва шал около очите на Черния красавец.“
Ръката и се плъзна към врата. Беше оставила палтото на Крис, но беше запазила шалчето и вълнената наметка. Внимателно и бавно разви връзките, после надипли наметката и гънките на шала.
- Добре, момиче - каза тя, като се движеше много по-бавно, отколкото и се искаше. Кобилата трепереше и можеше да се види как кожата и потрепва. Когато отново хвана оглавника на животното, Ели устоя на порива да дръпне или да направи нещо друго, освен да погали врата му. - Спокойно! - каза тя. Кобилата ритна и пусна една дълга и шумна конска пръдня. Ели продължи да я гали и да нарежда: - Всичко е наред, няма проблем, всичко е наред. - Когато конят се поуспокои и вече не тъпчеше с копито, Ели измъкна бавно шала, като помисли за секунда: „Само гледай! Това става само в книгите“. После се пресегна и обви шала около очите на Бела.
За нейно учудване кобилата не започна да тупа с копито и дори не помръдна. Ели можеше да види как напрежението се накъдря, а след това се оттича от мощните плешки на коня. Все още говорейки глупости, тя завърза шала леко под челюстта на коня.
- Добре, да вървим! - каза тя, внимателно събирайки юздите и стягайки се за дръпването, което Бела със сигурност щеше да опита. Конят наистина дръпна, но само веднъж.
Това, реши Ели, беше добра поличба.
След пет минути механичното тракане от човките на гарваните се процеди през дърветата. Ушите на Бела щръкнаха, насочвайки се към звука като радарни чинии, които търсят извънземен сигнал.
„Не скачай, моля те, не се плаши!“ Ели задържа дъха си, но после си помисли, че ако тя не се уплаши, конят вероятно също ще остане спокоен. Гарваните се разделиха както преди - като вълни, отдръпващи се от брега. Ели поведе коня чак до мястото, където рампата се свързваше с вратата, и усети прилив на въодушевление. Седлото и беше наравно с рампата в най-високата и точка.
„Ще се получи.“ Прехвърляйки юздите през главата на коня, така че да увиснат на рога, тя изтича по рампата. Вратата се оплака и това накара Бела да извърне глава, но Ели вече влизаше вътре, където Мина, тупкаща с опашка, чакаше търпеливо. „Трябва.“
Вече обратно в къщата Ели отдели няколко секунди, за да долепи ухо до гърдите на Крие. Сърцето му подскачаше с глухо туп... пауза... туп... пауза... туп... Боже, това беше наистина бавно. Искаше и се да знае дали това е хубаво, или лошо, но реши, че дори редките удари са по- добре от никакви. Очите на Крис все още блуждаеха, но той вече дишаше по-леко, без да пъшка, а кожата му беше по-розова.
„Ще го влача.“ Беше решила. Грабвайки възглавниците от другите тела, тя измери с очи Крис и прецени мястото, на което той щеше да падне, после ги подреди в зоната за приземяване. Отърсвайки два от конопените чувала, тя ги постла върху възглавниците, след това се покатери обратно при момчето, подпря се на колене, пъхна ръце под мишниците му и го повдигна към себе си. Ръцете му бяха тежки, но отпуснати и висяха като краката на умрял паяк. Главата на Крис се обърна, после се отпусна и тя успя да види бавното, но стабилно туптене на вената на врата му. Петната под очите му сега бяха не толкова сиви, а по-скоро сини.
- Добре - каза тя и го задърпа към края на палета на пресекулки, премествайки го, както изглеждаше, сантиметър по сантиметър, опипвайки с крак за момента, в който ботушът щеше да премине края на палета. Крис беше много по-тежък, отколкото бе очаквала, и тя се изпоти. Дъхът и излизаше на грубо пъхтене. Размахваща опашка за насърчение, Мина гледаше как Ели се придвижва заднишком към края с още едно силно дръпване...
Десният и крак се стрелна в празния въздух. Задъхана, тя усети как се накланя, когато тежестта на Крис се прехвърли върху гърдите и. Лявото и коляно, все още сгънато, за да го подкрепя, пламна с внезапна разкъсваща болка, когато тя се катурна странично от палета. Ели падна тежко по гръб върху възглавниците, под странен ъгъл като балерина, която прави много лош шпагат. Ударът изкара въздуха от дробовете и, а болката се втурна към слабините и. Крис тежеше твърде много върху гърдите и и се беше свил надве, въпреки че вече беше предимно извън палета, а краката му бяха леко сгънати в колената. Извъртайки се изпод него, тя запъна ботуши и се опита да стане. Лявото и коляно пищеше от болка, но тя все още можеше да се подпира на него и това беше важното.