Тя дръпна...
И тогава, за ужас на Том... кабарът помръдна.
33
Ели се беше вцепенила. Вътрешностите и омекнаха, коленете и започнаха да треперят. Когато преглътна, чу остро пукане в гърлото си. „Пушката ми къде е?“ Не смееше да свали очи от момичето и да погледне, но не си спомняше да беше взела пушката, когато отиде за Бела. „Това значи, че е зад мен, все още в къщата на смъртта.“ Момичето само гледаше, което беше добре, зашото оставяше на Ели малко място да диша. „Освен ако няма други, които обикалят наоколо.“ Ръмженето на Мина беше преминало в широко озъбване и Ели рискува да плъзне очи надолу за бърз поглед. Вниманието на кучето беше заковано върху момичето. Значи или беше само тази човекоядка, или ако имаше други, те бяха достатъчно далеч, за да не може Мина да ги подуши. Ели видя също, че ноздрите на Бела се бяха разширили, кобилата рязко тръсна глава, когато подуши човекоядката. „Не, не, не, моля те, не бягай, глупав кон! Само чакай, чакай!“
Момичето чакаше нещо. Ели усещаше, че това е така, без да разбира защо. Погледът и пробяга по мръсната оплетена коса, която беше замръзнала там, където висеше под шапка, някога с цвят на сметана, но сега мръсно-сива. Не можеше да каже какъв цвят е била оцапаната и парка, но от врата на човекоядката висеше опашка от шал в цвят на лайм.
Този шал... Ели се замисли за момент за езерото, когато всички гарвани бяха излетели. „Този сняг, полюшването на кедъра и проблясъкът с цвят на лайм, който мислех, че е от бор...“ Момичето е било там. Беше гледала през цялото време, беше ги проследила, като се беше държала по посока на вятъра, за да не може Мина да я надуши? „Умно.“ Но защо да се показва сега? Защо не беше почакала още малко?
„Може би знае, че няма да има друга възможност.“ Тясното лице на момичето беше цялото в ъгли и сенки. Бузите му бяха хлътнали, а очите - потънали дълбоко в гнездата си. „Тя умира от глад, толкова е гладна, че не е могла да почака още една секунда.“
Но момичето не се държеше както трябва. Човекоядците се нахвърляха с огнестрелни оръжия, ножове, голи зъби, ръце. Нокти. Всички го правеха - устройваха засади, изскачаха от гората. Може би щяха да се покажат, след като я обградят, това се беше случило с Илай и сестра му, но това момиче беше самичко и само гледаше. На снега до краката и Крис изстена.
„Трябва да се махам оттук. Защо се мотая още? - Тя пъшкаше, част от ума и се вихреше в писък: - Бягай, бягай, бягай в къщата на смъртта! Затвори вратата, за да не може да влезе! - Тя можеше да го направи, да грабне Мина... - Ами Бела? Ами Бела? Ще бъде ли всичко наред с нея? - Да влезе вътре, да си вземе пушката и после да чака, да чака, да чака като заек в дупката си Илай и Джейдън да я намерят. Но Крис? Ами Крис? - Тя ще го убие, тя ще го изяде и...“
„Не можеш да позволиш това да се случи - беше малкото гласче от килера. - Мисли, Ели! Мисли, мисли, мисли! Тя наблюдава, не се движи.“
- Защото чака другите - гласът и беше треперлив, хрипкав и тих, сякаш беше яхнал влакчето към истерията. Ако се оставеше, нямаше да може да се спре и щеше да затъне в паника. От другата страна на сечището главата на момичето се вирна, кривна се малко при звука на гласа и така, както Мина правеше, когато беше озадачена. - Знае, че не може сама да мине покрай Мина.
„Не дишай толкова бързо! Чуй се какво каза! Ако това е истина, значи все още имаш време.“
- Ами ако не е?
„Мина ще те защити - гласът от килера беше много търпелив. Като дядо Джак, когато каза, че да, животът не беше честен, но не, нямаше полза от омразата. - Тя има зъби, знаеш.“
- Това шега ли е? - изписка тя, после помисли: „О, и ако това не е тъпо!“. Но гласът от килера имаше право. Трябваше ли да вземе пушката?
„Не оставяй Крис!“ - не беше сигурна кой беше това, гласът от килера или нейният собствен, но знаеше, че е прав. Само трябваше да запази хладнокръвие, да остане спокойна като Алекс и Том. Нужни и бяха всички късчета самоконтрол, за да обърне гръб, но не можеше едновременно да претърколи Крис по корем, да го издърпа върху седлото и да гледа момичето.
- Не и позволявай да ме пипне, Мина! - каза тя с писклив, уплашен глас.
Ели се наведе, пъхна ръце отстрани на Крис и повдигна - жалко бутане, защото силата и почти се стопи, както и гласът и. Крис беше голям, а тя беше такъв изтърсак. „Хайде, не бъди такова момиче!“ Но трябваше да опита два пъти, преди Крис да се преобърне по корем. Платното се плъзна, разкривайки бяло бедро и част от дупето му.