Выбрать главу

-      Не - каза Люк. - Но не мога да разбера какво ме изнервя повече: че има Чъкита наблизо и още не са ни открили, или че Том едва не беше убит.

-      А защо не правим нищо по въпроса?

-      Освен да слагаме на пост още деца, които не могат да държат пушки ли? Да. Изглежда, сякаш...

Синди почака, после каза:

-      Сякаш Мели изобщо не е разтревожена.

-      А-ха. - Пауза. - Може би не иска да се паникьосваме. Баща ми беше такъв. Винаги се тревожеше, че няма да се справим, затова казваше, че нещата са наред, или измисляше нещо, което да отвлече вниманието на нас, тъпите малки деца.

-      Това ли е единственото, което те тревожи?

-      Не - каза Люк и въздъхна. - Те не го казват, но Том просто е извадил късмет. Трябваше наистина да е мъртъв.

Жегна я страх.

-      Но не е. Успя да се върне.

-      Повярвай ми, Синди, и аз се радвам колкото теб. Не мисля, че щях да понеса, ако... Но ако Том беше убит, тогава какво? Щяхме да сме само ти и аз, и Чад с трийсет други деца, всичките по-малки.

-      Уелър щеше още да е тук. Както и Мели - тя също не беше очарована, но те бяха по-добре от нищо.

-      Стига! Уелър дойде при нас заедно с Том. Преди да избухне мината, Мели все изчезваше.

-      При другите деца. Никога не заминаваше за дълго.

-      Но достатъчно дълго. - Той спря да върви и погледна надолу към нея. - Може да не си се чудила какво би станало, ако тя не се появеше отново, но аз съм. Тревожа се през цялото време. Например какво щяхме да ядем? Къде щяхме да идем? И това, което се случи с Рул? Лудост е да мислим, че ще отидем на поход където и да било. Само помисли! Аз и Том, Уелър и Мели и може би още двама-трима, които са достатъчно добри стрелци - това е всичко, с което разполагаме. Том никога не го е казвал направо, но според мен той мислеше, че да се тръгне срещу Рул, е лоша идея. Единствената причина да ни помогне изобщо, беше тя. Направи го заради Алекс.

-      Няма нужда да ми го казваш. - Зъбите и хванаха долната и устна навреме, за да задушат хлипа. Избърса нетърпеливо парещите си очи с юмрук. Само бебетата плачеха. - Да не мислиш, че сега няма да ни помогне?

-      Не. Ако реши да остане, ще ни помогне. Ще озапти хлапета като Джаспър. Нали видя какво направи Джаспър с кофата онзи ден? Имам предвид, да, имаме наръчници и онзи стар учебник по химия, който изкопахме. Аз го разбирам само донякъде, но наистина нямаше нищо в това, което прочетохме, в което да се казва, че термитната смес може да накара пластмасата да се запали.

-      Термитна смес ли? - Джаспър беше умно, нервно десетгодишно хлапе и пълен пироман с идея фикс към тръбните бомби, водно-импулсните заряди и всичко, което правеше бум.

-      Отнема време да се обясни. - Люк издуха бяло облаче. - Проблемът е, че Мели окуражава Джаспър да продължава. Има и други деца, които експериментират с напалм и коктейли „Молотов“41.

-      Но не трябва ли да се научим как да го правим? Как да се защитаваме сами?

-      А трябва ли? Не мислиш ли, че има нещо откачено във възможността да си отнесем главите? Тези неща, по които Мели толкова си пада... са опасни. Затова Том никога не ни позволява да гледаме как работи, затова не иска да ни учи какво да правим. На Мели, изглежда, не и пука.

-      Но... - Синди поглади устните си. - Тя е възрастна.

-      И? Помниш ли какво каза Том за чудовището вътре в нас и за това, че те кара да убиваш, защото се чувстваш добре? Видях как го направи Уелър. Той уби онова Чъки наистина бавно. Душеше го в снега и се усмихваше. Беше страшно. Не беше просто убийство при самозащита. Това, което Уелър направи, беше злонамерено. А сега Мели иска термитна смес, огнехвъргачки и двуостри мечове. Но как ще ни помогне това? Взривяваме неколцина, спасяваме децата, а после какво?

-      Ами... - започна тя и спря. - Не знам. Никога не съм се замисляла.

-      Да. Възрастните се грижат за мисленето. Ами ако ние искаме нещо различно?

-      Какво се опитваш да кажеш?

-      Чудя се - каза Люк - дали Чъкитата и Рул са единствените ни врагове.

36

-      Е? - намръщи се Мели. - Толкова ли е зле, колкото изглежда?

-      По-зле. - Пресягайки се за две емайлирани чаши, Уелър трепна от внезапното стягане в дясното си рамо. Проклетото нещо се схващаше, ако не се сетеше да движи ставата.