- Добре тогава. Не е магия - каза тя. - Ти имаш ли теория?
- Имам идеи. Мисля, че случилото се с него - Джейдън посочи с глава към леглото и момчето под купчината завивки - е плод на комбинация от щастлива случайност и много добър късмет. Има логично обяснение защо е оцелял. Просто не знаем какво е. Но това не значи, че няма научнообоснована причина. Все едно да кажеш за гръмотевицата, че е чукът на Тор102. Много по-голям проблем е какво ще правим, когато се събуди.
- Ако го направи. - Докато цветът на Крие се беше подобрил през последния час и руменината се връщаше в ноктите и венците му, очите му не показваха признаци на събуждане. Ако беше заспал. Тя наистина не знаеше. В тишината грубите му, накъсани вдишвания бяха много шумни, но нормални, ако сънуваше. Неравните пъшкания, които Ели беше чула, може изобщо да не са били дишане, не и в техническия смисъл на поемане на въздух. Беше нормално за хора на ръба на смъртта и за тези, които се олюляваха на ръба на дълбока кома, да дишат тежко.
„Само че аз вече го видях. Видях и чух как това момче умира, а сега се връща към живота?“
- Ако? - Джейдън се намръщи. - Струва ми се, че каза, че той сънува?
- Така мисля, но той е в това състояние от часове. Ели каза, че в къщата на смъртта е бил във фаза „бързо движение на очите“. - От нейния преглед стана ясно, че Крис не беше изпаднал в кома или в някоя друга форма на безсъзнание, описана в книгите, които бяха на нейно разположение. Във всеки един аспект той беше изпаднал в дълбокия сън на сънуващите мъртви - състояние, от което не можеше и нямаше да бъде изваден. Бог знае, че тя беше опитала: освети с фенерчето си очите му, бодна го с игла, крещя, пръсна ледена вода в ушите му. Нищо. - Тя не би трябвало да трае толкова дълго.
- Но ти каза, че има хора, които получават епизоди от типа „бързо движение на очите“ през цялото време.
- Тези, които страдат от нарколепсия, да. Това е най-близкото съвпадение. - Тя постави ръка върху най-горната книга от купчината: „Стандартно ръководство по клинична неврология“, десето издание. Солидността на релефните букви под дланта и беше успокоителна. - Това не е заболяване, не е истинска болест на съня. Нарколепсията е разстройство като диабета, при което хората са завладени от нужда да спят.
- Но ти каза, че страдащите от нарколепсия имат наистина живи халюцинации.
- Полусънни, да. Те не са истински сънища. - Тя защипа частица въздух между двата си пръста. - Случват се в много тесни интервали между съня и будното състояние.
- Откъде знаеш, че той не е надрусан? Не са ли точно затова гъбите? - Джейдън посочи с пръст един ръчно подвързан кожен дневник. - Не да убият, а да ти помогнат да сънуваш?
- Според оригиналната рецепта. Енциклопедията казва, че индианците от племето Оджибуе са пили отварата, за да помогне на душата да намери своя път към Земята на духовете.
- Чрез видения, нали? И чрез странни съниша? Все едно да вземаш опиати?
- Да, в малки дози. А по-големите убиват - каза Хана вече малко нетърпелива. Какво правеше формула, която използваше халюциногенни гъби, в стар ръчно написан дневник с амишки заклинания и пау-уау магии тя нямаше представа. Нито пък Исак. И двамата бяха предположили, че първите амишки заселници са приели някои местни обичаи. Но защо тази отвара от точно тази гъба? Докато старите обичаи включваха достатъчно количество чародейства и бяла магия, а повечето практикуващи бяха пенсилвански датчани, по правило амишите не си падаха по възторжени преживявания. Ако беше отново в „Хоугтаун“, тя можеше да се консултира с университетската библиотека, с базата данни на научния факултет и може би щеше да разбере причините, но... Тя изблъска идеята раздразнено. Желанията нямаше да я доведат доникъде. - Знам всичко това, Джейдън, но не е ли по-належащ въпросът защо Крис не е мъртъв? - „И какво го е върнало?“
- Това е лесно. Дозата зависи от теглото, а ти е трябвало да налучкваш. Той вече е бил толкова слаб, че бързо се е отнесъл, и ти си решила, че си му дала достатъчно.
Тя вече беше мислила за същото.
- Приемам това. Но помисли, Джейдън! Наистина е студено. Защо тъканите му не са замръзнали? Или, да кажем, че по някакво чудо вътрешната му температура не е паднала достатъчно. През цялото това време пръстите на ръцете и краката, носът и ушите му са били изложени на студа. Но той няма измръзвания. Раните му са наполовина зараснали. Как е станало това? - Тя не си направи труда да спомене лошо разкъсания черен дроб, който сам по себе си трябваше да е смъртна присъда. Той и колабиралите му бели дробове бяха основната причина тя да го отрови. Да го остави да се плъзне в съня беше последна милост.