„Изглежда, и за това си сгрешила.“ Което изкара наяве неудобните въпроси за другите деца, на които беше дала отровата. „Но ти нямаше друг избор. Те се променяха. Кучетата ти казаха. След като това стане, вече няма връщане назад.“ Доколкото знаеха. Като се имаше предвид ограниченото меню на човекоядците, за колко време можеше да се запази жив някой, за да се разбере?
- В енциклопедията не пише ли също, че според старата рецепта на ведите, ако се добави мед, това те прави безсмъртен? - Когато тя го погледна, Джейдън сви рамене. - Виж, трябва просто да продължиш напред, приемам, че има научно обяснение за всичко това. Но никога няма да разберем какво е то без подробен химичен анализ и няколко дузини експерименти.
- Значи приемаме това съживяване на доверие? - Тя не можа да устои. Да се придържаш към науката, когато правиш нещо подобно, беше като другото лице на бога.
- Ха-ха! Да изградим хипотеза, става ли? Явно по някаква причина метаболизмът му се е забавил. Има прецеденти в природата. Много видове риби и насекоми могат да живеят доста добре и при много ниски температури. Те произвеждат глицерол, който понижава точката на замръзване на кръвта им. И преди да ми кажеш, че той не е муха или риба, ще ти напомня, че човешкото тяло също произвежда глицерол като вторичен продукт от метаболизма на мазнините. Ами ако точно тази гъба стимулира производството му? Тогава Крис би бил предпазен от измръзване. Тялото му се е охладило, но вътрешната му температура и състоянието на мозъка му не са довели до смърт. - Той посочи неврологичния текст. - Тук пише, че вкарват в кома пациенти върху охладителни одеяла и използват лекарства, за да понижат телесната им температура.
- За да предпазят мозъка - каза тя, - знам. Но все пак остават много други ако.
- Все пак това обяснение е по-лесно за приемане, отколкото идеята за чудо. Има и нещо друго, което не взимаме предвид. Може би той просто, сещаш се, е различен. - Джейдън потупа слепоочието си. - Нещо в мозъка му го е предпазило от отровата и я е превърнало в нещо друго. Имам предвид, помисли за нас! Трябваше да сме човекоядци, но не сме. Можеш да кажеш, че е чудо, но се обзалагам, че ако имаше учени, накрая щяха да разберат защо все още сме добре.
- Ако останем така. Все още е възможно някои от по-малките деца като Илай, Ели и Конър да се променят. Всички можем.
- Добре, да. Не съм във възторг от идеята да се събудя някоя сутрин с копнеж за бургер с човешко, но не мога да живея в очакване това да стане. Знаеш ли, мисля, че знам какво наистина те тормози? - Джейдън се протегна през масата и докосна нерешително лявата и ръка. - Уплашена си, защото смяташ, че си направила грешка.
- Очевидно е, че съм направила грешка, а аз не обичам грешките. Когато греша, умират хора. - Тя обърна поглед към пръстите му, които бяха дълги, но вече загрубели и покрити с мазоли вследствие на дългите часове упражнения с брадвата и от юздите на конете. - А аз не дадох избор на Крис.
- Той нямаше да вземе лекарството. Знаеш го – каза той нежно. - Освен това откъде знаеш, че не сме го спасили? Ами ако отварата е била точно това, което му е било нужно? Помисли за това! Може да е нешо наистина голямо. - Ръката му се отпусна върху нейната. - Може да ни помогне в бъдеще.
Тя трябваше да бъде внимателна. Бяха добър отбор. Това, че Джейдън искаше нещо повече, не значеше, че тя трябва да го окуражава - особено сега с появата на това странно момче, чието лице съживи куп други спомени, повечето от които много лоши.
- Ако сме разбрали какво е станало. Това не е експеримент, който мога да направя отново, освен ако... - „Освен ако някой от нас не бъде ранен толкова зле, че би умрял така или иначе.“ След още един момент тя освободи ръката си и прикри движението си, като взе чашата. - Ами момичето? Това, което Ели е видяла?
- Не знам - каза Джейдън. Тонът му се вкамени внезапно като лицето му. - Утре ще взема Конър и ще доведем Исак да погледне това хлапе. Докато съм там, мога да проверя другите, да видя дали някой не се е променил и измъкнал, преди да могат да... знаеш, да се справят с него. Просто се радвам, че момичето е било само. Не съм сигурен, че Ели щеше да успее да се измъкне, ако имаше и други.