После нещо докосна леко дясната и буза. Опако на длан? А това пръсти ли бяха? Главата и се килна към спирала от аромат, който беше черна мъгла и нещо сладко, свежо... „Крис?“ Или чакай, не - ароматът беше дълбок, богат и миришеше на пушек. „Том.“ Усети го като мисъл, а после като въздишка, защото вкуси името му в замечтан шепот. „Том. Том?“
В следващия миг тя започна да пропада още повече, потъваше далеч от самата себе си, но издърпваше и него надолу с нея, вкусваше го - топъл, толкова топъл. Настоятелната уста на Том беше върху нейната, въздишката му погали върха на езика и, а желанието беше като гореща роза, която растеше в гърдите и. Странна течна жега пробяха през бедрата и и тя усети как гърбът и се извива, как сърцето и започва да тупти по-силно и по-силно. После почувства тежестта му върху тялото си, ръцете и бяха обвити около врата му, неговите се плъзгаха в косата и по лицето и, а тя стенеше в устата му: „да, да, да, да“, докато пръстите на Том проследяваха чувствителната кожа на врата и, изпъкналостта на ключицата и, преди да се плъзнат още малко по-нататък...
И тогава тя усети много странно дърпане.
Том... Цип ли разкопчаваше? Да, точно така и тя нямаше нищо против. Беше хубаво, тя го искаше. Тя почувства как горещината я изгаря, а в същото време и беше странно студено. Защо беше така?
Внезапно всичките и усещания и мислите и се плъзнаха и се отместиха като бавно преливане на кадри във филм. Вече имаше други ръце и различно тяло. Ароматът на опушено дърво и мускус отстъпи пред този на сенки и сладки ябълки, когато - „Крис, това е Крис!“ - устата му намери нейната. Моментът беше наелектризиран, точно както преди месеци през онази сутрин в Рул, когато тя и Крис се целунаха в шейната. Мъгла и мрак, и пожарът на желанието се сляха, когато ръцете им се сплетоха, телата им също.
Но въпреки това имаше нещо нередно. Алекс почувства придърпването, когато умът и се спъна в една подробност, която не беше на мястото си, и тя се досети. Беше миризмата - вече не на мъгла и ябълки, а на нещо зловонно и развалено. Тинестозелена гной наводни устата и. „Чакай!“ Задушавайки се, тя се отдръпна, гърлото и работеше, а мръсотията се спускаше надолу по него, вече не можеше да диша, не можеше да диша, не можеше...
- Ъх! - Дишайки тежко, тя внезапно дойде на себе си, а съзнанието и се срина в една точка, когато тя се измъкна от съня и се събуди.
Вълка беше там, обкръжен с ореол, на фона на едно зашеметяващо яркосиньо небе. Не беше обвит около тялото и. Ръцете му не проследяваха бузите и ъгъла на челюстта и, а устата му определено не беше върху нейната. Но тя лежеше по гръб не в снега, а върху спален чувал, а пръстите му се бореха с част от парката и, защипана в зъбците на цип, и той се опитваше да я съблече.
- Не! - Тя помръдна спазматично. Опита се да удари, но ръцете и тежаха като оловни тръби, а мускулите и бяха треперливи и неотзивчиви. Така беше и когато Леопарда дойде за нея в мината и... „Чакай! Нож. Ножът на Леопарда е у мен... Стани, стани!“ Тя седна рязко. Хванат неподготвен, Вълка се дръпна назад и се просна на снега, опасно близо до малък пращящ огън. С туптящо сърце тя шляпна непохватните си пръсти върху десния си крак и несръчно започна да търси канията.
Някой притисна с ръка дясното и рамо и я блъсна обратно. Падайки, тя вдигна и двете си ръце, преди Пъпчивия - момчето, което някога е било Бен Стимке - да сграбчи китките и. Той я притисна и остави тежестта си да се отпусне с тежко тупване, което изкара въздуха от дробовете и със сумтене. Ако мислеше, тя щеше да се извърти за ухапване или да подвие колене, но беше толкова паникьосана, че вместо това се издърпа назад, протегна врат и зъбите и изщракаха. Той дръпна рязко лицето си настрани, малко твърде далеч, и това беше достатъчно. Тя усети как натискът върху гърдите и намалява, разчете извивката на гърба му. Пъпчивия беше загубил равновесие и Алекс нямаше да има друга възможност. С вой тя заби коляно в слабините му.
Той изпусна едно „ъгх“. Сякаш беше дръпнала внезапно спирачка. Очите на Пъпчивия станаха кръгли като фарове, всичката кръв се оттече от лицето му. Алекс предполагаше, че дори е спрял да диша. После той се сгърчи, падна на една страна, ръцете му се притискаха към чатала, а устата му увисна отворена, за да изпусне едно странно, задавено „а-а-а“.