„Направи го, Алекс! Просто го направи! Дръж се за мисълта коя си! Не ги оставяй да те пречупят!“
Преди умът и да може наистина да се включи и да я спре, тя заби два пръста в устата си и засмука. Мравките заляха езика и. Тя усети вкуса на пръст, грубото пукане на песъчинки и пенливия дъх на ферментираща земя, почувства тичането на много крачета, лекото убождане на челюсти, хапещи плътта и, но тя сдьвка и уби всички, преглътна ги и бръкна за втори път. И за трети.
Защото - да, положението беше толкова лошо.
40
- Сара, знам, че ситуацията е критична. Това странно земетресение изплаши всички... – Грег прекъсна изречението по средата, когато Тори, следвана по петите от Призрак, влетя в главния офис на църквата. - Всичко наред ли е?
- Да, защо се забави? - Пру беше подпрял задника си на бюрото, все още отрупано с купчина ксерокопирани обяви за втори октомври. При положение че вече наближаваше краят на първата седмица от март, възможността да се състои продажба на амишки приятелски хляб и пай, предвидена за октомври миналата година, беше повече от съмнителна. - Кътър и Бентън ще се върнат след по-малко от двайсет минути, а Грег и аз трябва да сме излезли. Няколко кутии препържен боб осигуряват само толкова време.
- Знам, съжалявам! Калеб е много болен. - Тори забърса с опакото на дланта си една меденоруса къдрица от челото си. Дългурестият ваймаранер на Алекс се отправи напряко към мускулестата немска овчарка, свита в краката на Сара. - Честно - каза Тори, - ако още едно хлапе реши да дъвче пластилин, ще изхвърля всичкия.
Грег направи физиономия.
- Пластилин ли? Това нещо смърди.
- Не и домашно направеният. Малките деца го направиха, когато още имахме брашно. Изглежда, и мирише като тесто за хляб. Обаче е много солено. - Тори подпря в ъгъла пушката си, „Ремингтън 870“ с гравиран цветен мотив на ореховата дръжка, и каза: - После трябваше да се измъкна на Беки. Искаше да знае дали ще се виждам с теб.
- Какво? Как е разбрала? - изтърси Грег. Като видя смаяния поглед в очите на Тори, му се прищя да се ритне. Когато момичетата живееха с Джес, той пиеше толкова много чай, само за да е близо до Тори, че можеше да пусне собствен боен кораб. След бягството на Алекс и засадата съветът премести Тори и Сара в жилището на пастора. Това трябваше да направи отношенията им малко по-лесни, особено след като надзирателката на момичетата, една тежка старица на име Хамърбах, се катурна от удар. Но той, изглежда, винаги казваше грешното нещо.
- Беки ме видя да отключвам вратата на балкона за хора, след като изметох мазето. Беше под олтара, каза, че играела на криеница. Но мисля, че проверяваше килера. Няколко деца се опитаха да влязат вчера.
- Защото гладуват. - Слабичката по природа Сара потрепери. На дясното и бедро като черна издутина висеше в кобур един „Зиг Зауер Р225“. Грег се чудеше дали тя изобщо знае как да стреля с това нещо. Тя му върна празен поглед. - Трудно се живее само с разводнена овесена каша, царевичен сироп и фъстъчено масло, а понякога и жълъди. Вече изгубихме седем деца. Още няколко седмици и ще започнат да падат като старците.
- Без лекарствата си тези старци щяха да ритнат камбаната и без това - каза Пру. - Кинкейд не може да направи нищо и за това. Хвани пневмония и сбогом! Ще бъде голям проблем.
- Вече имаме достатъчно големи проблеми. - Сара нави една отпусната къдрица около пръста си. - Защо, мислиш, преместиха всички нас, Пощадените, в центъра на града? И получаваме малко повече ядене, отколкото всички останали. Но със същия успех могат да нарисуват и мишени на гърбовете ни.
- Онзи „Спрингфийлд 30-06“? - каза Пру. - Мислех, че Грег ще се изпусне в гащите.
- Човекът беше просто уплашен. - Грег все още мислеше, че могат да уговорят стареца, но пушката на Пру, „Рюгер Мини-14“, сложи точка на разговора. В спалнята му откриха това, което старецът защитаваше: клетка с три мършави дългоопашати папагала. От гледката на Грег му се доплака.
- Но хората стрелят и стана по-лошо, откакто въведоха дажбите. Убиват коне, стрелят по кучета. - Сара разроши ухото на овчарката. - Джет и Призрак са все още живи, защото пазят децата, а Дейзи е твоя, Грег. Но ще дойдат и за тях накрая.
- После ще се стигне и до хора, обзалагам се. - Изражението на Пру се помрачи. - Ще започнат с най-старите, които и без това няма да изкарат дълго.