- Да ядем хора? Стига, осъзнай се! - каза Грег. - Това не е „Повелителят на мухите“151. Съветът няма никога да го позволи.
- О, сякаш те са много наясно. - Пру обърна очи преувеличено. - Единствената причина да издържат толкова дълго е понеже имаше храна за всички и селото беше наистина спретнато, преди всичко да отиде по дяволите. Имаха Питър, тяхното момче чудо. Твърде стар, за да се промени, не достатъчно, за да оцелее, но все пак Пощаден. И дядо му е в Съвета. После се появява Крис, още един Пощаден, и, о, той просто случайно е внук на Йегър. Истинско Божие дело. И всички се успокоиха. Питър очисти Променените, изби ги всички. Хората бяха нахранени, чувстваха се в безопасност. Помните ли церемониите в неделя? Как Йегър ни благославяше и бълваше всички онези глупости за свещените мисии? Сега, когато ги няма Питър и Крис и нищо не влиза в селото, нещата се разпадат.
- Тогава трябва да се махнем оттук, преди да ни изтър- гуват за храна или за нещо друго - каза Сара. - Или може би ще раздадат нас, момичетата, за награди. Начинът, по който зяпат някои като Кътър...
- Кътър? - Нещо прелетя през очите на Тори, но когато тя не каза нищо, Грег погледна отново Сара. - Той е един от пазачите ви.
- Да, спя много по-добре, като знам, че той държи ключовете. Не е направил нищо, но мога да чуя как се въртят колелцата. Ако можеше да измисли начин...
- Ще уредя да го преместят другаде.
- Накрая пак ще стане същото, без значение кой е на пост - гласът на Тори беше странно бездушен. - Преди никога не се тревожех. Когато Питър и Крис отговаряха за безопасността, те бяха невероятен отбор. Но сега? - Тя му хвърли трепкащ поглед. - Грег, вече не можем да разчитаме на възрастните. Трябва да се погрижим за себе си. Така че или ние поемаме контрола, или напускаме.
Грег вдигна ръце:
- И къде да отидем? На изток не може. Много градове, много хора, тонове Променени. Ето защо Питър и Крис не искаха да патрулираме в тази посока. На юг също не е по-добре. Отвъд мината и близо до Айрън Маунтин започва да става наистина претъпкано.
- Ако е останал някой. - Тори сбръчка нос. - И на мен не ми харесва на юг. Земетресението, което беше предизвикано от хлътването преди две седмици, беше много странно.
„Ако беше просто хлътване.“ Един пръст на безпокойство премина през врата на Грег. Вибрациите под повърхността бяха причината един от кореняците да каже: „Може да се получи споншанно самозапалване във въглищна мина. Но мината на Рул първо е желязна, после - за злато, а скалата е инертна. За да се срути тази мина толкова лошо, че да предизвика земетресение, са необходими силни експлозиви, при това много“.
Което повдигаше някои въпроси. Кой има достъп до силни експлозиви? И защо му е да го прави?
На глас той каза:
- Значи остава запад. Уисконсин, Минесота...
- Уайоминг - каза Пру. - Обзалагам се, че е доста празно.
- Или отиваме на север, може би дори в Канада.
- Орен е на север - каза Сара. - Крис и Лена тръгнаха на север.
Настъпи мълчание.
- Те тръгнаха на изток - каза Грег.
- Грег, Крис знаеше, че на изток е опасно, и е ходил в Орен. Така че, ако е жив...
- Голямо „ако“ - каза Грег.
- Да, и се обзалагам, че много ще се радва да ни види, като гледам как се е разбързал да се върне и да ни спаси - добави Пру огорчено.
- Без значение накъде решим да тръгнем, трябва да вземем с нас четирийсет деца - каза Грег. - Ще са ни необходими фургони, храна, амуниции, коне. Все неща, които нямаме.
- Ако вземем всички - каза Сара. - Но не е задължително.
- О? - Пру повдигна вежда. - Има някой, когото искаш да изриташ от острова?
- Да. Ейдьн, Лушън и Сам. - Сара сведе очи. - Не им вярвам.
Пру сви рамене.
- Нямам нищо против.
- Чакайте! Не знам дали трябва да е толкова просто - каза Грег. - Не избираме отбори за игра. Със сигурност и аз не ги харесвам, но нямам никакви по-добри идеи.
- Не трябва да го правите - намеси се Тори. - Това, че Питър беше решил, че мъченията са нещо нормално, не значи, че те наистина са. Не се ли предполага, че затворникът би признал всичко, за да спрете да го измъчвате?
- Хей, това не е честно - каза Пру. - Съветът също трябваше да одобри.
- Което повечето от нас не знаеха, докато Крис не избяга. Ако мъченията бяха нещо толкова добро, защо са ги крили? - Вниманието на Тори остана приковано върху Грег. - Какво би станало, ако беше отказал?